Всяка европейска нация се роди и утвърди чрез война. Цвета на Европа влезе в бой, за да постигне онази героика на човешкия подвиг, палеща духа на бъдещите поколения със своето величие. Взимайки оръжие в ръце, тези изключителни хора държат да посрещнат смъртта си горди и красиви. Предчувстват вероятната гибел и нищо не оставят на случайността. Търсят, чрез вида си, да бележат дълбок отпечатък в паметта както на своя род, така и на враговете му. Народите на континента запомниха червените английски мундири, белите униформи под черните шинели на прусаците, сините куртки на наполеоновите войници и черните наметала и калпаци на казашката “лава”. Държейки да са видими и лесно откриваеми за врага сред зелените поля, всички те показваха своето безстрашие и решителност. Уповаваха се единствено на Бога, марширувайки към очаквания край.
Цветът в дрехата на първоапостолите за изграждане и утвърждаване на българската национална и войнска идентичност бе предопределен. Сливането на славянското “белодрешие” и българското “чернодрешие” даде първите образци на национална бойна униформа. Видима е у “хуругварят”(знаменосец) на Хитовата чета, бившият Йеродякон Игнатий (Васил Иванов Кунчев).
Апостолът на българската свобода ще облече заедно с други национални герои, като Стефан Димов – Караджа, бялата униформа на Първа българска легия, в защита на братското, православно славянство от поробителя. Основоположникът на възроденият ни войнски идеал, Георги Сава Раковски ще нарече Дякона – “Левски”. С това прозвище Апостола участва вече с нова, черна униформа в редовете на Втората българска легия. Цветовете на легията присъстват в облеклата на първите организирани чети, навлезли в поробеното отечество. Водачите на “Априлий 1876” Бенковски, Обретенов, Волов, Каблешков, Стамболов не правят изключение. Болшинството ботевци са в същите цветове. В тези дни на саможертва, на черните си калпаци бойците пришиват бели православни кръстове. В същия вид поборниците на българската свобода ще се влеят в Опълчението, чийто одежди, със специален указ на Генерал Милютин ще бъдат определени като тъмно-зелени или черни през Освободителната Руско-турска война от 1877-1878г. Предпочитанието на опълченците към черния цвят, с православен бял кръст на калпака е видно в запазените образци от музейните сбирки и документи. В бяло е техният легендарен командир, Генерал Столетов. Свободата на България идва с черно-бяла униформа на руските войни и в такава отряда на Капитан Бураго влиза в Пловдив, след 514 години робство.
Същият модел се запазва след Освобождението в облеклото на новосформираната Българска земска войска. Увенчан с белия кръст, в черни униформи и огласен от “Ясен месец веч изгрява!” е славният марш на тракийските дружини от турската граница до Сливница през 1885. Спечелихме Сръбско-българската война и единствена в историята си нарекохме “победна”. Едва след 1905 година черният цвят започва да отпада от редовите военни униформи, за да остане, заедно с белият за дълго време преобладаващ в офицерските парадни костюми. Запазва се в гвардейските роти, в синхрон с червения цвят, символизиращ пролятата кръв от падналите национални герои в черно и бяло. И до днес ползваме тези три цвята за почит и охрана на националните ни символи.
Черно-белият кръст на св. Андрей застана върху крилата на българската авиация, за да достигне апогеят в своя полет към бойната слава в сблъсъка с “летящите крепости” над София и Пловдив. С гордост го носиха и българските танкисти.
Тези два цвята са благословени за всеки българин и носенето им е признак на висока национална култура. Любовта, привързаността, почитта на българите към черното и бялото намира своята форма на изява и тук, в нашия Пловдив, в нашия Локомотив.
Васил Левски в черно и бяло, като знаменосец в четата на Панайот Хитов Васил Левски в черно и бяло, като знаменосец в четата на Панайот Хитов
Васил Левски в черно-бялата униформа на Първа българска легия
Васил Левски :: Васил Левски в униформа на Втора българска легия с брат си Христо (в средата) Васил Левски в униформа на Втора българска легия с брат си Христо (в средата)
