На първо място, впечатлява представителността на цитираните източници: те произлизат от 10 различни вестници (пловдивски и централни), разпростирайки се през 35 годишен период! Такъв размах и дълбочина по отношение на клубно прозвище е наистина впечатляващ – а то значи колко дълбоко и характерно, колко изявявано е това прозвище на клуба.

Още по-впечатляващи обаче са хората, които използват това прозвище.
На първо място, това е Стефан Нойков. Той започнал кариерата си на футболен журналист още през 1933г. – в тогавашния вестник „Спорт“. Стефан Нойков отразил със специална статия включително и финала за Царската купа през 1942г. И, макар страстен привърженик на Левски София, намерил доблест да каже задължителните добри думи за Спортклуб…
По-сетне Стефан Нойков бил футболен журналист в столичните „Изгрев“ и „Вечерни новини“. Когато през 1965г. нарекъл играчите на Локомотив „любимците на спортен Пловдив“, Стефан Нойков имал вече 33 години зад гърба си като футболен журналист. Смятам, че към онзи момент това бил най-авторитетният футболен журналист в България. Единствено Климент Симеонов можел да се сравнява с него – но той все повече се занимавал с административна и организационна дейност, а не изцяло с журналистика.
И още нещо за Стефан Нойков – три години по-късно, през 1968г., във в. „Футбол“ той използвал още веднъж това прозвище – „пловдивските любимци“.

Другото име впечатлява не по-малко. Това е Людмил Неделчев, за когото има специална статия в сайта.
И, най-сетне, третият много известен и уважаван журналист, използвал това клубно прозвище, е Спас Тодоров („Народен спорт“, 1968г.). Към онзи момент Спас Тодоров бил главен редактор на в. „Футбол“, а впоследствие щял да бъде главен редактор и на „Народен спорт“.

Следва да уточня, че и тримата журналисти нито са пловдивчани, нито са привърженици на Локомотив Пловдив. Тоест, тяхната гледна точка и отношение са изцяло независими. А понеже става дума за едни от най-големите имена в тогавашната спортна журналистика, това означава, че техните преценки и думи са напълно достоверни.
И когато тези хора казват, че Локомотив е любимецът на Пловдив – то думите им просто отразяват общоизвестното положение.

В края на този проточил се коментар, бих искал да напиша думите от визитната картичка на Локомотив Пловдив, изготвена през 1965г. Правя го, защото текстът в илюстрацията не се чете добре.

“…физкултурно дружество “Локомотив” е разположено на територията на ІV-ти градски район… Футболният отбор на организацията, която успешно развива множество индивидуални и колективни спортове, е любимец на пловдивчани. Това е отбор, който не бе изоставен от хилядите си привърженици както в годините на спортната си слава, така и в “критичните” за времето моменти от 1956 до 1961 година, когато напусна групата на майсторите и продължи в “Б” РФГ.
Футболистите на “Локомотив” защитаваха спортната чест на Пловдив по футболните полета на страната. От 1949 год. до 1951 год. те заемаха златната среда в класирането на Републиканския шампионат.”

(ДА-Пловдив, фонд 830, оп.1, а.е. 250. Документация за 1965г. на секция “Футбол” при Окръжния съвет на Българския съвет за физкултура и спорт – Пловдив. Историческа справка за Локомотив Пловдив.)