Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 06 Февруари

1959г. Веселин Балевски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); играл в Локомотив (Пловдив) (1976/80, А група), Левски (София) (1980/85, А група); Мачове/голове в А група: 192/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 78/1; Шампион на България (1984, 1985), вицешампион (1981, 1982, 1983); Носител на Купата на България (1982, 1984); Мачове/голове за националния отбор: 19/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 17/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 30/0; бивш член на Изпълкома на БФС

1973г. Владимир Иванов - българин, защитник; юноша на Славия (София); играл в Славия (София) (1990/96-есен, 2006/09, А група), Левски (София) (1997-пролет/98, 2001/02, А група), Борусия (Мьонхенгладбах) (1998/99), Локомотив (София) (1999/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2002/06, А група); Мачове/голове в А група: 339/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 92/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 5/0 (1/0 за Шампионска лига; 4/0 за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 09.08.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (1:2); Шампион на България със Славия (София) (1996), Левски (София) (2002) и Локомотив (Пловдив) (2004; 28 мача/1 гол), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на купата на България със Славия (София) (1996) и Левски (София) (1998, 2002); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004); Мачове/голове за националния отбор: 6/0; Участник на Евро 2004 в Португалия (2 мача); директор на ДЮШ на Славия (София) (2009/-), помощник-треньор на Славия (София) (2010/-)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

На Васко, Краси и д-р Тарълов

Публикувано на 07 юни 2009 от

Казват, че стремежа на мъжа да побеждава идвал от тестостерона. Може и така да е, но и за него вече има хапче. Даже и на жени го дават. Ние открай време си знаем, че за тази работа се иска не гол тестостерон, а тестиси – топки и то големи! И дух!

Последното е онова, същото, с което си чешем ума, когато с философската критика на чистия разум търсим разликите между върховното и съвършеното, носени от неразбрано за другите удоволствие. Намираме го в гласовете на “тримата големи”. Същото ни кара да се състезаваме кой пръв ще полети в космоса. Не то ни кара да побеждаваме, то е самата победа, желана от всеки. Едва когато спечелиш, чувстваш, че го носиш и заживяваш с него за цял живот. Всички разбират, че е у теб още щом те видят. Няма нужда да го показваш или доказваш.

Който е печелил веднъж, дори и в най-невинната детска игра на топчета или пък в най-великата, знае за какво иде реч. Ти си на върха, изпреварил си всички по пътя, най-отгоре си, летиш и можеш да разказваш какво е тук до края на света. Най-добрия си, вечен си, пред теб и над теб няма никой и нищо. Всеки иска да е като теб. Шампион си и те съди само Господ!

Такива са мъжете шампиони. На тях не им е нужно да се кичат с жълти дрънкулки. Техните имена остават върху златото на първите. Тръгнат ли си, с тях си отива и онзи дух. Някои това никога не го разбират. Липсва им нещо, нямат атрибута. Но дори и те усещат празнината, оставаща след победителите и търсят как да я запълнят, да ги заменят някак. Така се хваща неусетно пътя към посредствеността.

Имахме отбор от първенци, победители, бяхме шампиони. Сега си отиват и последните, истински нашите. Всякак доказаха, че са такива. Преживяхме какво ли не и дори не помним откога са тук. Да загърбиш своето и да се взираш в чуждото, търсейки доброто там, е против всеки природен закон. Такива хора не се гледат през рамо. Те заслужават същото отношение и уважение, каквото пазим за себе си. Затова сме едно, макар и всеки отделно, не в зала или стадион, пак сме заедно. С нас са славата и силата на двата цвята. Чуйте химна горди и достойни. Пак шумят знамената!

Оставете Вашият коментар