Послепис.
Посвещавам този текст на паметта на Михаил Белков – най-малкия от фамилията Белкови, чиито трима братя са играчи на Спортклуб, а най-големият, Борис Белков, повежда след 1989г. борбата за възстановяване автентичния летопис на Локомотив Пловдив.
Мишо Белков бе човекът, който през последните почти 5 години помагаше всячески тази истина (истината, която брат му не доживя!) – да възтържествува.
Роден през 1926г., Михаил Белков е пряк свидетел на развитието на Спортклуб до най-масовата спортна организация в България през 40-те години, свидетел е на обединението с ЖСК и получаване името „Локомотив”. Дори участва в клубното ръководство както през 1947г. („Славия-Ченгелов”), така и в началото на 60-те години (включително присъства и на мача срещу Ювентус в Торино през 1965г.!)
Неизменен гост на досегашните „Черно-бели Коледи”, тазгодишната – с всичко, което се случи на нея, щеше да го направи един от най-щастливите хора. Уви, не било съдено да го види с очите си…
Нека е светла паметта ти, бате Мишо – и поклон за всичко, което стори за нас!
Локо не само са добър атбор ами и добри играчи само това мога да кажа най-важно,за този отбор