"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Избрано Видео

На тази дата: 06 Февруари

1959г. Веселин Балевски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); играл в Локомотив (Пловдив) (1976/80, А група), Левски (София) (1980/85, А група); Мачове/голове в А група: 192/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 78/1; Шампион на България (1984, 1985), вицешампион (1981, 1982, 1983); Носител на Купата на България (1982, 1984); Мачове/голове за националния отбор: 19/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 17/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 30/0; бивш член на Изпълкома на БФС

1973г. Владимир Иванов - българин, защитник; юноша на Славия (София); играл в Славия (София) (1990/96-есен, 2006/09, А група), Левски (София) (1997-пролет/98, 2001/02, А група), Борусия (Мьонхенгладбах) (1998/99), Локомотив (София) (1999/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2002/06, А група); Мачове/голове в А група: 339/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 92/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 5/0 (1/0 за Шампионска лига; 4/0 за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 09.08.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (1:2); Шампион на България със Славия (София) (1996), Левски (София) (2002) и Локомотив (Пловдив) (2004; 28 мача/1 гол), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на купата на България със Славия (София) (1996) и Левски (София) (1998, 2002); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004); Мачове/голове за националния отбор: 6/0; Участник на Евро 2004 в Португалия (2 мача); директор на ДЮШ на Славия (София) (2009/-), помощник-треньор на Славия (София) (2010/-)

Официална Фейсбук страница

Новини за Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 авг 2010 от Ангел Ангелов

Сякаш историята се повтаряла. Клубът изглежда повтарял 40-те години – време на оскъдица, ограничения, тегоби. Ала едновременно и години, в които червено-черно-белият клуб отстоявал футболната чест на Пловдив.

Именно тъй станало и в края на 60-те/началото на 70-те години. Макар да нямал свое игрище и търпейки унизителната мизерия на материалната си база, Локомотив Пловдив отново бил лицето на футболен Пловдив.

Макар и с една промяна, историята се повтаряла и при градските съперници. Промяната била в това, че на единия от тях – Левски, без време прекратили футболното битие. Това се случило през 1967г. В нейното лято Левски (от 1947г. преименуван на Спартак Пловдив) бил унищожен, за да се създаде т. нар. Тракия.

Под името Тракия продължавал да съществува другият градски съперник, Ботев. И той продължавал да се радва както на властова грижа (през 1969г. например бил оглавен от секретаря на Градския комитет на БКП), така и на произтичащите отлични материални условия.

Последните се умножили заради заличаването на Спартак Пловдив и последвалото слагане на ръка върху дотогавашната му база. Това бил стадионът „Спартак”, плюс открития през 1965г. работнически спортен център.

Всичко това (два стадиона и един нов тренировъчен комплекс) било на разположение на Тракия. (ил.44-47)