В рязък, крещящ контраст било положението при двата големи съперника за футболен Пловдив – Левски и Ботев. И двата клуба се радвали на отлични условия, разполагайки с добре оборудвани игрища и със средства за благоустрояването им.
Левски дължал това най-вече на своя председател Стефан Душев. Достатъчно заможен човек (собственик на фабрика за сапун), той бил силно отдаден на спортната идея, щедро подпомагайки своя клуб.
Отделно, Левски организирал години наред блестящи балове (в края на зимата), чиито приходи служели за издръжка на клуба, включително и за неговото игрище. Мащабът на тези балове се разкрива дори само от факта, че творец като Борис Ангелушев украсявал салоните на Военния клуб, бидейки подпомаган от няколко архитекти.
Колкото до Ботев, клубните членове съградили игрището в кв. “Кючук Париж” (днешния стадион „Т. Диев”). Оттам нататък помагала властта – местната и централна политическа, както и спортната. (ил. 12-14).
Илюстр. 12
Илюстр. 13
Илюстр. 14
Илюстр. 15
Божидар Здравков – кмет на Пловдив през 30-те години, обобщил това в спомените си: “На спортния клуб “Христо Ботев”, един по-добре уреден клуб в града, са отпущани както парични средства, така и материал за ограждане на игрището. Помня, че за това ограждане им отпуснахме камък и материал за прокарване водопровод в игрището и баня с душове. Това е вън от паричните помощи, за каквито са се обръщали при нужда към общината (общото събрание на дружеството бе ме провъзгласило за свой “почетен” член и имах членска карта и значка).” (ил. 15)
Илюстр. 16
Впрочем, Левски също получавал властова помощ, но в значително по-редки случаи.(ил. 16).
