Както е знайно, през годините след 1982г. стадион „Локомотив” бил дострояван и благоустрояван. Същевременно, за големите си мачове клубът все така използвал Градския стадион. Именно там бил поставен един от най-впечатляващите рекорди в цялата ни футболна история. На 15 март 1983г., сряда, от 15 ч. се играл решителен мач от Южната „Б” група. Съперници били Локомотив Пловдив и Берое. Но макар да било делничен ден, макар да било ранния следобед, макар да бил мач от втората дивизия, най-сетне – макар мачът да се предавал пряко по телевизията, то на пловдивския стадион се стекли 40 000 души! (ил.74).
Впоследствие този стадион бил неведнъж изпълван от пловдивчани, стекли се да подкрепят Локомотив. Както било на онзи 17 август 1983г., когато 50 000 аплодирали завръщането на любимия отбор в елитната група. (ил. 75, 76)
* * *
От 1989г. стадион „Локомотив” не е благоустрояван, а единствено поддържан. Заради липса на средства не е хидроизолирана западната трибуна, което става причина за пропадането й през пролетта на 2004г.
Стадионът има правен статут на общинска собственост, придобита заради безвъзмездното даряване от Министерството на транспорта през 2003г.
Днес, 41 години след започване на строителните работи и 21 години след края на всякакво благоустрояване, надеждите са насочени към новото ръководство на Пловдивския любимец – който най-сетне да се приюти в дом, достоен за ролята му в българския футбол, епичния летопис и обичта на хилядите пловдивчани!





