Време е за епилог на всичко написано.
Нека тръгнем оттук: тоталната и целенасочена политизация на българския спорт след 1944г. довела до множество недомислици, противоречия и откровени абсурди. Ако и повечето да са днес преодолени, то все още търпим последиците на някои от тях.
Такъв е примерът с българската футболна дивизия. Обявена през 1948г. като напълно нова – поради неспортни, политически причини – десетилетия наред това положение има статут на общоприето и установено. Просто защото до 1989г. нямало и как да бъде критично оспорено.
От наша страна, смятаме, че българската футболна дивизия не може да бъде делена на „лоша” или „добра”. Още по-малко това може да става по конюнктурни, неспортни причини. Българската футболна дивизия е една-единствена и има своето единствено начало. Тя не би могла да е основавана два пъти. Основаването е само едно, всички последващи действия се наричат другояче – „възстановяване”.
Убедени сме, че държавната футболна надпревара следва да бъде строго спортен въпрос – и по никакъв начин не може да се обвързва с политика, камо ли с формата на държавно управление. Нима може да има разлика между „държавен футболен първенец” и „републикански футболен първенец”?!…
Или между национална дивизия и републиканска дивизия!
Според нас, време е за пробуда на българската футболна общественост – която да възстанови историческата логика и правда спрямо елитната ни дивизия. Правейки това, бихме постигнали не само историческа достоверност, не само нормализация, но още нещо твърде важно. По този начин ще изпълним моралния дълг, който имаме към забравените сторонници за въвеждане на национална дивизия – на които коствало години усилия, за да успеят.
И още: днес сме длъжни да ценим куража, признаем далновидността и почитаме усилията на всички клубове, чиито идеализъм, жертви, всеотдайност поддържали жива Националната дивизия през трудните времена в навечерието на Втората световна война, а и през самата нея.
Този морален аспект на темата за българската футболна дивизия чувстваме като еднакво ценен с практико-историческия – свързан с утвърждаване на действителното й начало.
Както писахме, обяснимо е, че горната проблематика дори не е поставяна до 1989г. – не е и могло да се постави. Та кой и как да каже, че „царят е гол”…
Така постепенно се трупало над половинвековно безкритично приемане на 1948г. като „начало” за българската футболна дивизия. Днес тежестта на тези над 50 години изглежда все още трудна за преодоляване…
Чувствайки дълг към историческата правда, досега в loko-pd.com на няколко пъти сме отбелязвали, че същинското начало на футболната дивизия е през 1937г. Решихме, че е време да му отдадем специално и нужно внимание, най-малкото заради идващата 75-та годишнина на дивизията!
Поне доколкото знаем, засега един-единствен глас призова за 1937г. като начало на българската футболна дивизия. При това го стори човек, когото дълбоко уважаваме, и той го направи още през 2007г. – преди появата на нашия сайт. Убедени сме, че името му не се нуждае от представяне, това е Асен Спиридонов.
Прочее, бихме искали да вярваме – и вярваме, че настоящата статия ще пробуди интереса на българската футболна общественост към наболялата, важна тема за началото на футболната дивизия. И чрез това би довела до плодотворна дискусия между всички съпричастни.
Наистина е крайно време!
П. С. Наред с повика за историческа нормализация и изпълняване на морален дълг, патосът на настоящата статия зове и за друго. А именно: убедени сме, че спортната историография, описвайки спортни процеси, трябва да го прави само със спортни критерии. Всяка човешка дейност следва да бъде описвана, а нейните вътрешни проявления да се съпоставят или преценяват, само чрез критерии, произлизащи от същата тази дейност.
Всичко друго би породило поне нелепост. Каквато ще имаме, ако се описват, например, генетични изследвания с критериите и стандартите на лириката. Или пък термоядрени опити чрез понятията и инструментариума на овцевъдството…
Отвъд целенасочения нонсенс и връщайки се в темата, ще се изразим образно: убедени сме, че спортните процеси трябва да се мерят само със спортен аршин. А не с такъв от други области, които и да са те.
Защото – както видяхме – когато приложили политическо определение спрямо футболната дивизия през 1948г., тя се „превърнала” в „нова”. Ала от спортна гледна точка, според спортните критерии – съвсем не било така.
Прочее, убедени сме, а и здравият разум го сочи – за спортни процеси трябва да се ползват единствено спортни критерии и стандарти за описание, съпоставяне, анализ.
Инак и спортът, и здравият разум ще страдат!
Точно както бе със „създадената” през 1948г. футболна дивизия…
П. П. С. Като приложение към настоящия текст предлагаме таблица за класирането на пловдивските клубове през първите 10 сезона на българската футболна дивизия – времето, в което тя устойчиво се утвърдила във футболния живот.
Започваме от нейното действително начало – 1937г. (ил. 42)
Илюстрация 42
Още една неправда е на път да бъде премахната завинаги. И така трябва, разбира се. Но искам да попитам нещо съвсем встрани от темата – няма ли да се направи нещо и с въпроса за най-стария съществуващ клуб в България – Спартак Пловдив?! В момента всички знаем кои се титулуват с прозвището „най-стария футболен клуб в България“, а с оглед на историческите факти това тяхно твърдение е невярно. Може би не е наша работа да се месим в чуждите дела, но знаейки истината ми е трудно да не си помисля, че един ден тя може да излезе наяве. Само ЛОКО майна !!!
Най-стария БГ клуб е Черно море Варна, основан 1909г. като Спортист, през 1914г. се обединява с Туристическо дружество Тича основано 1913г. което до момента на обединението няма футболен отбор, след обединението вече има, но асимилирания отбор на Спортист става Тича, това е същия отбор който само си сменя името преминавайки към Туристическо Дружество Тича.
Как така Спортист основан през 1909 година е асимилиран от Тича (1913), а в същото време Туристическо дружество Тича до сливането няма дори отбор? Кой от двата тима е водещият и има ли можем ли да кажем, че изобщо има такъв? Сливането на двата тима през 1914 г. не е ли направено чрез равнопоставен съюз – също както клубовете Караджа и Атлетик заедно „създават“ Спортклуб през 1926г.?! Съжалявам, че измествам темата. Спартак Пловдив трябва да бъде признат за най-старият съществуващ български футболен клуб!
Дечо, Нанко – доколкото темата на статията е различна не бих искал да вземам отношение по това, което пишете.
Според мен привържениците на един клуб трябва да се занимават основно с историята на своя клуб. Оттук нататък има „равнища на намеса“. Когато става дума за въпроси, касаещи целия български футбол – тогава loko-pd.com се е отзовавал или публикувал нарочни статии. В това отношение сме май и единствени.
Когато иде реч обаче за други клубове, независимо кои – задължение на техните привърженици е да проучват, осмислят и представят историята на своя клуб.
Доколкото тук става дума за Спартак Пловдив и връзката с Левски Пловдив – тя е безспорно приета във футболната литература. Спартак Пловдив е безспорен приемник на Левски Пловдив и в това му качество фигурира в таблицата от края на статията.