Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 06 Февруари

1959г. Веселин Балевски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); играл в Локомотив (Пловдив) (1976/80, А група), Левски (София) (1980/85, А група); Мачове/голове в А група: 192/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 78/1; Шампион на България (1984, 1985), вицешампион (1981, 1982, 1983); Носител на Купата на България (1982, 1984); Мачове/голове за националния отбор: 19/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 17/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 30/0; бивш член на Изпълкома на БФС

1973г. Владимир Иванов - българин, защитник; юноша на Славия (София); играл в Славия (София) (1990/96-есен, 2006/09, А група), Левски (София) (1997-пролет/98, 2001/02, А група), Борусия (Мьонхенгладбах) (1998/99), Локомотив (София) (1999/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2002/06, А група); Мачове/голове в А група: 339/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 92/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 5/0 (1/0 за Шампионска лига; 4/0 за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 09.08.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (1:2); Шампион на България със Славия (София) (1996), Левски (София) (2002) и Локомотив (Пловдив) (2004; 28 мача/1 гол), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на купата на България със Славия (София) (1996) и Левски (София) (1998, 2002); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004); Мачове/голове за националния отбор: 6/0; Участник на Евро 2004 в Португалия (2 мача); директор на ДЮШ на Славия (София) (2009/-), помощник-треньор на Славия (София) (2010/-)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Домакин на съботния дерби-мач е ст. „Хр. Ботев“

Публикувано на 28 ное 2008 от

Днешният ст. „Хр. Ботев“ е построен на мястото на игрище „Колежа“ – принадлежало на Френския католически колеж „Св. Августин“. То било първото модерно игрище на Пловдив. През 1923г. Френският колеж закупил парцела от Пловдивската община за 1 500 000 лева. Парцелът се намира в кв. „Каменица“, ІV-ти пловдивски район.

На 5 април 1925г. игрище „Колежа“ било официално открито. То обхващало 30 971 кв. м., било благоустроено – с пейки за около 300 души, баскетболна площадка.

Дълго време на игрище „Колежа“ се провеждали официални мачове за пловдивско първенство. Постепенно обаче, от втората половина на 30-те години, игрището на Френския колеж ставало все по-малко достъпно за пловдивските клубове. Там, разбира се, тренирал колежанският тим, но освен него били допускани само още два клуба – Парчевич и Спортклуб. Това било естественото положение: и двата клуба били от ІV-ти район, и двата не разполагали със собствени игрища за подготовка, а и Парчевич бил клубът на пловдивската католическа общност.

Спортклуб изгубил своето игрище през 1928г. – там се настанили пловдивски граждани, чиито домове били погубени от катастрофалното земетресение. Спортклубското игрище се намирало, разбира се, в ІV-ти район, източно от църквата „Св. Петка“, покрай днешния бул. „Мария Луиза“.

Така, от края на 30-те години игрище „Колежа“ било ползвано от три клуба – колежанския Св. Августин, Парчевич и Спортклуб.

През 1945г. Спортклуб приобщил Парчевич. Игрището за подготовка останало същото – „Колежа“. Там футболният тим провеждал тренировките си, там клубът организирал различни свои прояви – под различните свои имена (Славия Пловдив, Славия-Ченгелов, Локомотив).

Официалните мачове обаче играел на игрището на Асеновградско шосе, казващо се „ЖСК-Левски“ (след 1944г. още „БДЖ-Левски“, „Локомотив-Спартак“).
Междувременно, игрище „Колежа“ променило своя статут. От 1 декември 1948г. то било дадено на Градското физкултурно ръководство, заедно със сградата на „Св. Августин“. Тя, днешният Пловдивски университет, била превърната в т. нар. „физкултурен техникум“. Това не било всичко – с постановление на Министерския съвет от 1950г. цялото имущество на Успенския орден било експроприирано от българската държава, включително и игрище „Колежа“. Тоест – било присвоено от комунистическия режим.

Като цяло, тази промяна не се отразила върху ползването – Локомотив Пловдив продължавал традицията да се подготвя там. Дошла обаче 1959г. Физкултурното ръководство на Пловдив решило на мястото на игрище „Колежа“ да изгради модерен стадион, който да бъде ползван от АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“.
Това се налагало, защото игрището на Ботев било отнето в края на 40-те години и предадено на ДСО „Динамо“. Колкото до клубното игрище на Ботев – то било построено през месец май на 1926г. в местността „Ухото“ на кв. „Кючук Париж“, І-ви пловдивски район. Това е днешният ст. „Тодор Диев“.

Така, през 1959г. се решило на мястото на игрище „Колежа“ да бъде построен стадион на АСК „Ботев“. Както пише в книгата „80г. Ботев Пловдив“, то „Градският народен съвет в Пловдив отпуска безвъзмездно парцел в квартал „Каменица“, включващ бившето игрище „Колежа“. Проектът е разработен от проектантската организация на Министерството на народната отбрана и неговата реализация започва на 21 юли 1959г. В продължение на близо две години с доброволната помощ на клубните членове и служители на клуба и строителите от под. 50100 е изграден кокетен спортен стадион.“

Всъщност, „кокетен“ е твърде леко определение – бил построен много модерен за времето си стадион, снабден с множество съоръжения. Както се оказало, Ботев бил щедро компенсиран – в замяна на отнетото си игрище получил нов модерен стадион.

Но това не била единствената промяна. С откриването на стадион „Хр. Ботев“ (14 май 1961г.) Ботев на практика бил преместен в нов градски район – от дотогавашния І-ви в ІV-ти, който бил районът на Спортклуб.

Колкото до Спортклуб, който вече десета година носел името Локомотив, то клубът продължил да използва игрището на Асеновградско шосе. След отнемането му се преместил на Градския стадион, а от началото на 80-те години – на сегашния стадион в кв. „Лаута“, ІV-ти пловдивски район. За съжаление, от дълго време насам сме свидетели, че сегашният ни клубен стадион не е бил сторен с добросъвестността (или хайде – щедростта), с която трябвало – защото от година на година той става все по-неизползваем, рушейки се.

Такъв бе летописът на игрище „Колежа“. С илюстративна цел сме подготвил множество статии от пловдивската преса. Първите датират от 1925г. – от тях се вижда, че не само Спортклуб, но още Караджа и Атлетик са играли на „Колежа“. Впоследствие привеждам статии от различни години, свидетелстващи за връзката на Спортклуб с игрище „Колежа“. Нещо повече, първият мач в историята на Спортклуб, на 1 август 1926г., се бил изиграл на „Колежа“ – прилагам съответната статия.

„Борба", 10 юни 1925г.

„Борба", 10 юни 1925г.

„Спортна седмица", февруари 1925г.

„Спортна седмица" 1925г.

„Спорт", 15 август 1926г.

„Спорт", 15 август 1926г.

„Борба", май 1930г.

„Борба", май 1930г.

„Воля", 14 октомври 1935г.

„Воля", 14 октомври 1935г.

„Спорт", юли 1935г.

„Спорт", юли 1935г.

„Спорт", 18 април 1935г.

„Спорт" 1935г.

„Борба", 13 юли 1937г.

„Борба", 13 юли 1937г.

„Воля", 14 август 1943г.

„Воля", 14 август 1943г.

„Отечествен глас", август 1946г.

„Отечествен глас", август 1946г.

„Отечествен глас", септември 1947г.

„Отечествен глас", септември 1947г.

„Отечествен глас", октомври 1948г.

„Отечествен глас", октомври 1948г.

„Отечествен глас", септември 1948г.

„Отечествен глас", септември 1948г.

„Отечествен глас", март 1948г.

„Отечествен глас", март 1948г.

„Отечествен глас", 7 март 1957г.

„Отечествен глас", 7 март 1957г.

„Комсомолска искра", 31 октомври 1959г.

„Комсомолска искра", 31 октомври 1959г.

„Отечествен глас", 7 юни 1960г.

„Отечествен глас", 7 юни 1960г.

„Отечествен глас", 13 май 1961г.

„Отечествен глас", 13 май 1961г.

„Комсомолска искра", 15 май 1961г.

„Комсомолска искра", 15 май 1961г.

Комсомолска искра", 15 май 1961г.

Комсомолска искра", 15 май 1961г.

„Отечествен глас", 16 май 1961г.

„Отечествен глас", 16 май 1961г.

Оставете Вашият коментар