Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Черно-бяла Коледа 2010г.: историческа част

Публикувано на 30 Dec 2010 от

Последното интервю бе с Йордан Делев. Той е роден през 1932г. в близост до Понеделник пазар. Дългогодишен треньор по баскетбол, включително на женския национален отбор. За треньорската си дейност е удостоен с двете най-високи за времето отличия: златен и сребърен медал на БСФС.

През 80-те години е зам.-председател на Локомотив Пловдив, включително през 1986г., когато се отбелязва т. нар. 50-годишнина.

„А.А.: – Всъщност, по Вашите думи с такова впечатление оставам, пък и с останалите хора като съм контактувал – името се сменя: „С. П. 45”, „Славия”, „Славия-Ченгелов”, пак „Славия”, но всъщност през цялото време става дума за един и същи отбор, нали така?
Й.Д.: – Абсолютно! Никакъв друг отбор освен Спортклуб!
А.А.: – Значи 1947г. е „Славия-Ченгелов”, 1948г. е „Славия-Ченгелов”, 1949г. пак ставаме „Славия” – и става обединението с Железничарския клуб. Какво си спомняте тогава, защото това общо взето е най-парливият въпрос. От там тръгва всичко.
Й.Д.: – Какво да Ви кажа, нас ни смятаха за „буржоазен клуб”, Спортклуб. И партийната организация на ЖП управление – Пловдив не даваха да се проговори за Спортклуб. Даже има един отявлен спортклубовец – това е Лука Станчев, председател на „Гражданския клуб”. Той, когато аз постъпих в Локото като заместник-председател, идва при мене и с една горест вика „Абе, Данчо, как можахте да допуснете да не се пише нищо за Спортклуб?!”
А.А.: – В тази книжка за 50-та годишнина, така ли?
Й.Д.: – Да. И аз му казвам: как да пишем, като цялото бюро на Локомотив е все от партийни членове… Аз бях единственият безпартиен човек, заместник-председател. И как ще станеш да кажеш две думи? Ще кажеш две думи, ама ще ти скъсат главата… Тогава имаше здрава партийна дисциплина.
А.А.: – В смисъл, цензурата на Спортклуб е партийна цензура?
Й.Д.: – Абсолютно. Абсолютно!
А.А.: – Всъщност, историческата линия е такава: Спортклуб след 9-ти септември го преименуват няколко пъти: „С. П. 45”, „Славия-Ченгелов”, „Славия”. След това – „Торпедо” и след това „Локомотив”. Но става въпрос за един и същи отбор, едни и същи привърженици.
Й.Д.: – Абсолютно! Никаква разлика. Даже целият отбор на Спортклуб беше в Локото.
А.А.: – Просто прие името „Локомотив”.
Й.Д.: – Да.
А.А.: – Вие казахте, че в тази книжка е сторена една неправда. В тази за „50-годишнината”.
Й.Д.: – Абсолютно! Неправдата е това, че не дадоха да се спомене, че Локомотив е наследник на Спортклуб! А казаха, че Локомотив е 1936-та година от „ЖСК-Левски”, от там започва.
А.А.: – Което не е така.
Й.Д.: – Което не е така. То е и така, и от там имаше, на старото игрище на Локомотив на Асеновградско шосе… но основата си е Спортклуб. Защото и най-добрите футболисти на Локото бяха от Спортклуб!
А.А.: – Добре, г-н Делев, това означава, че всъщност съвременният Локомотив Пловдив, годината му на основаване трябва да е тази година на Спортклуб?
Й.Д.: – Абсолютно!
А.А.: – Нали?
Й.Д.: – Да.
А.А.: – 1926-та.
Й.Д.: – Точно така.
А.А.: – Ние за това се борим в момента – тази истина да излезе на бял свят.
Й.Д.: – Точно така.”

    Оставете Вашият коментар