Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Христо Попов – 100 години от рождението

Публикувано на 26 Sep 2011 от

Неизбежно, дошло време и за края на активната футболна кариера. Донесла го 1945г. Малко преди това обаче Ито напомнил за себе си – и то в съвсем своя стил.

Илюстрация 11

Илюстрация 11

На 16 юни се играл решаващият мач за градското първенство: срещали се вечните съперници Спортклуб и Ботев. По думите на „Отечествен глас”, то игрището било толкова претъпкано, че „никога не е виждало такава публика”. Тя станала свидетел на двата гола на Христо Попов, които осигурили победата на Спортклуб – а с това и поредната титла за клуба от градските първенства. (ил. 11)

 

Малко по-късно дошъл ред и за Патронния празник – Петровден. Използвайки честването му, едновременно клубът почел своя капитан Христо Попов (както и друг отколешен и обичан играч – Петър Стамболов от току-що присъединилия се Парчевич).

За целта бил поканен наистина специален гост – софийския Левски, който да срещне спортклубци на волейболното и футболно поле. (ил. 12, 13).

Илюстрация 12

Илюстрация 12

Илюстрация 13

Илюстрация 13

 

Изиграването на тези две срещи се превърнало в истинско зрелище – защото те противопоставили най-силния волейболен и футболен тим на Пловдив срещу един от най-силните такива в страната. Та дори имало и „дублиране”: Иван Лазаров и Христо Бъчваров взели участие и във волейболния, и във футболния мач!…

* * *

Илюстрация 14

Илюстрация 14

Кариерата на Христо Попов и неговият футболен ръст били от такъв мащаб, че не можело лесно да се забравят. Поколения пловдивчани разказвали за „Ито”. Разбира се, името му неизменно присъствало в писмените издания на клуба. Започвайки още през 1948г. и специалния дружески шарж във „физкултурния вестник” (ил. 14).

 
Илюстрация 15

Илюстрация 15

Именно Христо Попов извел с капитанската лента ветераните на славния спортклубски тим – които на 14 май 1961г. срещнали ветераните на Ботев. Съперникът ги поканил заради особен повод: като част от тържествата по откриване на новопостроения стадион в кв. „Каменица”. (ил. 15)

 

Както сценарият предвиждал, Христо Попов трябвало да изведе отбора на терена и се включи за максимум десетина минути в играта – все пак бил 50-годишен. Впоследствие щял да бъде заменен на върха на атаката от друг легендарен нападател – Тодор Атлиев.

Но не станало така. Ето споменът на самия Тодор Атлиев, споделен през август на 2006г.: „Стадионът беше изпълнен със запалянковци. Ние и Ботев излизаме на терена, имаше много аплодисменти. Хората, като видяха Ито, започнаха да подвикват името му, той беше любимец.

И уж трябваше да излезе след десетина минути, но въобще не се спря – тича, гони топката, няма и помен да напусне играта!… Стоя отстрани и му казвам: „Ито, хайде стига, вече не си на онези години.”

А той само се подсмихваше. Към края на полувремето все пак се умори и аз го замених.

    Оставете Вашият коментар