Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 18 Януари

1953г. Спас Гърневски - президент на Локомотив (Пловдив) (26.04.1996/12.11.1996)

1968г. Иво Кьосев - българин; играл в Локомотив (Пловдив) (1988/89, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 21/1; Дебют за Локомотив (Пловдив): 01.10.1988 срещу Враца (3:0); брат на Ангел Кьосев

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Христо Попов – 100 години от рождението

Публикувано на 26 Sep 2011 от

Едно от най-отличителните за Ито качества бил изключително силният шут с десния крак, а негов „специалитет” – бомбените пряк-свободни удари. Всъщност, по повод безпощадните снаряди на Ито се носели легенди из пловдивските запалянковци. Една от тях гласи, че Тодор Бечиров, като съвсем млад вратар на Ботев, напуснал вратата си – за да избегне пряк-свободния удар на Ито. Друга мълва разказва за разцепена горна греда след удар на Христо Попов…

Разбира се, не знаем докъде е истината и откъде започва „фолклорът” в тези запалянковски истории… Ала лично са ни разказвани няколко случки от съвременници на онези времена – и те звучат далеч по-достоверно.

Една от тях е за времето на Националната дивизия: „Спортклуб трябваше да играе в Русе, отборът тръгна вечерта с влака, но Ито нямаше възможност да замине, защото беше пристигнала стока, за която да се погрижи (той работеше във фирма за търговия със зеленчуци). Момчетата много разчитаха на него и той им обеща – „вие вървете, за мене не се притеснявайте, аз ще намеря начин да се оправя”.

На следващия ден, малко преди да започне мача, Ито наистина се появил – на един мотоциклет с кош, шофирал часове наред, но пристигнал навреме за мача.” (Ангел Куманов, род. 1923г., юноша на Спортклуб)

 

При среща в Арменския клуб (на ул. „Отец Паисий”) с няколко възрастни привърженици на Локомотив един от тях разказа: „Баща ми и Христо Попов бяха съдружници във фирмата за износ на плодове и зеленчуци. Един ден били по работа в Пазарджик – трябвало да закупят стока, по-точно вишни. Докато уреждали сделката, покрай тях по тротоара минал един полковник от местното поделение. Били му казали, че Христо Попов е там пред магазина – той се насочил към Ито и му казал: „Г-н Попов, искам да Ви поканя да присъствате на тренировката на нашия клуб Бенковски на игрище „Острова”, за нас ще бъде голяма чест, ако сте там!”.

„Съжалявам, но съм тук по работа, няма да имам възможност”, отговорил Христо Попов.

Тогава полковникът се разпоредил на собственика на магазина: „Искам на тези двама господа колата да бъде напълнена догоре с най-хубавите вишни в Пазарджик, а през това време ние с тях ще отидем до игрището за тренировката на нашия клуб.”

Така и станало, разбира се. Ито бил много популярен, звезда.”

Синът на Христо Попов – Георги, припомни един от разказите на баща си: „Веднъж в началото на лятото Спортклуб трябвало да гостува във Варна за Националната дивизия. Отборът имал два последователни мача, срещу Владислав и Тича, затова останал в града. Разбира се, играчите използвали това и направили задължителен плаж. Но се увлекли и… изгорели. Като нямало по какъв начин, вечерта решили да облекчат болките, ползвайки изпитана рецепта – намазване с кисело мляко.

Добре, но когато решили да вземат душ и отмият „лекарството” – оказало се, че водата в хотела е спряна… От немай-къде, чудейки се какво да правят, най-накрая се качили на покрива на хотела, там имало бидони с вода. И те ги ползвали… а, както разказваше баща ми, долу готвачът на хотела направо точел айрян от чешмите…”

    Оставете Вашият коментар