Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – финалите за Купата

Публикувано на 17 Apr 2012 от

Опитите за прецизен, „стегнат” анализ на този първи за клуба ни финал могат да потърсят причините в две посоки: преимуществата на ФК13 и слабостите на пловдивския Спортклуб. Нека се фокусираме върху първата.

Победата на съперника, макар изтръгната накрая и след напълно равностойна игра, била закономерна, тоест – заслужена. В анонсите за срещата проличаваше голямото уважение към стойността на двата тима, но ФК13 имал едно безценно преимущество: по-големия опит. Отборът бил участник в Националната футболна дивизия през трите дотогавашни сезона, а и носител на Царската купа за 1938 г. Два месеца преди финалния мач, „Спорт” писал за „ветераните”: „ФК13 минава в момента като най-обиграната, най-цялостната единадесеторка, с добри резултатни нападатели и сигурна отбрана.”

А само за месец след финала, в срещи от първенството на Софийска спортна област, ФК13 разгромил последователно Славия с 3:0 и Левски с 5:1. И двата мача били на игрище „Левски”, като първият се играл пред 3000, а вторият – пред 2 500 зрители.

Именно с думи за публиката ще завършим. На 13 октомври 1940 г. пловдивчани сложили начало на внушителните си десанти за Купата, с които щели да станат пословични през десетилетията напред. Макар първоначалните очаквания да били за „над 500 души”, то столичният „Спорт” в репортажа си специално отбелязал как „няколко добри прояви на Бъчваров като че ли запалват дошлите от Пловдив спортисти и народната трибуна непрекъснато окуражава спортклубци.”

Илюстрация 13

Илюстрация 13

Трябва да уточним, че капацитетът й бил около 2 000 – 2 500 души. Макар да не разполагаме със снимка на „народната трибуна” от самия финал, представяме начина, по който тя изглеждала в един мач на Левски през 30-те години. Убедени сме, че гледката е внушителна! (ил. 13)

 
Илюстрация 14

Илюстрация 14

 

Именно тази „народна трибуна” залели пловдивчани, окуражавайки непрекъснато своя тим. Именно това била тяхната голяма победа в този инак изгубен мач.

И именно това предстояло те да повторят, всъщност – надминат, след точно две години.

В най-паметния финал за Царската купа, игран дотогава!

    Оставете Вашият коментар