Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – финалите за Купата

Публикувано на 17 Apr 2012 от

Финалът.

С тази именно вяра – за добър успех, единадесетте представители на Пловдив щели да излязат на терена в октомврийския следобед. Техните имена били: Димитър Антонов, Тома Томов, Димитър Батинов, Методи Караянев, Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Христо Попов, Аспарух Караянев, Матанов, Стефан Паунов, Атанас Тодоров. От титулярния състав отсъствали само Борис Белков и Георги Киров, а единадесетте в червено-черно-бяло и техните съперници били посрещнати от петхилядна публика, препълнила двете трибуни на игрище “Левски”.

Преди започване на двубоя между съперниците, обаче, ред било на тържествената част: “След опорочения миналия четвъртък финал, вчера, като че за реванш на всичко, финалната среща за купата на Н.В. Царя мина при голяма тържественост и още по-голям церемониал. Такова внимание, такова чествуване друг път не е правено. БНСФ и Футболният съюз, а заедно с тях и коменданта на официалната част г. Ив. Качев, на когото се пада главната заслуга за всичко, което се изнесе, заслужават истински поздравления. Започването на мача се предхождаше от следния церемониал….” („Спорт”).

“На терена първи излязоха юношите на сп. кл. Левски с национални трибагреници в ръце и заеха места около паметника на родоначалника на българския спорт В. Левски. След тях излязоха тимовете на финалистите. Начело на колоната вървяха три млади спортистки, които носеха букетите и Височайшия трофей – купата на Н. В. Царя. Колоната се спря пред паметника на Васил Левски, където под звуците на “Кол-Славен” капитаните на двата тима, коленичили поставиха букети.

 След това строени в центъра на игрището, двата тима поздравиха публиката и изслушаха приветствените слова на председателя на БНСФ г. Ив. Батембергски. След свършването на официалната част на мача, реферът г. Чумпалов даде сигнала за започването.” (“Дневник”).

А „Спорт” заразказвал: „И най-спокойният и най-хладният състезател, поставен да се бори в крайното състезание за трофея, олицетворяващ най-голямото спортно отличие у нас, не може да не трепне, не може да не бъде смутен от това обстоятелство и първите му прояви да не бъдат под знака на несигурността.

С това впечатление останахме, след като бяха изминали вече няколко минути от играта на вчерашния финал. Николаев даде началния удар. Ветераните веднага направиха опит да обсадят и застрашат вратата на героя от Ленинград. Но и Батинов, и Томов показаха, че не лесно ще позволят на софийския представител да се наложи. Те показаха енергичност и безстрашие и първите атаки са отбити. Маститият Ито и днес иска да бъде все онова страшилище за всеки противник, както бе в мачовете на нацдивизията и ето, една приета от него топка е сервирана на Тодоров. Опитът на последния да дриблира пропада пред намесата на Илиев. Тодоров отново напредва устремно, преминава Петров и застраши гола на ветераните. Караянев, обаче, в създадения удобен момент показа несигурност и опасността е избегната. Играта се пренася от врата на врата, без опасно замислени нападения, и най-вече все с висока топка. Така минават няколко минути.

 Същевременно като че ли и амбицията, и устрема към победа е напуснала и двата противника. Липсва нерв, липсва жар в борбата, и това кара публиката почти да бъде чужда на състезанието. Кръстанов и Петров първи правят опити да проведат ниска игра, но нападението с изключение на Николаев е много бавно и всичко добре замислено пропада при преминаването на топката в него. Една кратка офанзива на ФК13 позволява на Николов, Аспарухов и Стоичков да пратят няколко бомбени удари, но далече и високо над Антонов.

Матанов приема отбита от Батинов топка. Напредна и би към Недялков. Илиев отби слабо и Попов веднага прехвърли на Тодоров. Последният би успоредно на вратата на Недялков. Базовски направи опит да отбие, но топката фалцира и се отправи към собствената му врата. Недялков плонжира красиво, но късно, защото топката бе преминала голлинията, когато той я изби. И така в 13 минута ветераните сами си отбелязаха гол. Този косвен успех на пловдивци ни най-малко не импулсира играчите му и играта протича все бавно и несигурно. Ветераните правят опити вече с единични пробиви на бързия Николов и Николаев, но Батинов играе пожертвувателно и всичко се разбива в него. В 27 мин. Кръстанов преминава излезлия напред Бъчваров и Николаев приема. Той преодолява намесата на Томов, наближава Антонов и от 5 м. през ръцете на последния заби изравнителния гол.

Голът като че ли оживи играта. И пловдивци, и ФК стават по-енергични. Случайната и бавна игра досега е импулсирана от изравнителния гол. Николов слиза опасно няколко пъти, застава в изгодно положение, но всичките му удари са далеч от целта. Ветераните са все по-сигурни и в построяването, и в напредването и Антонов проявява своите качества на сигурен вратар. Инициативата на софиянци им създава и известно надмощие. Опитите на Попов и Паунов да свържат и застрашат Недялков пропадат. Това нервира спортклубци и тимът им е почти дезорганизиран.

 Този психологически момент бе пропуснат от ФК. Въпреки съществуващите изгоди и на Каменски, и на Николов да покачат. В края на полувремето пловдивци постепенно се организират и обръчът на ветераните е разкъсан. Бързият и устремен Тодоров прави ненадейно слизания и прехвърля удобно над вратата на Недялков. Тук обаче цялото нападение на пловдивци закъснява и отбраната на ФК се справя лесно.

След почивката Попов поднови играта. Последната, обаче, бе далеч от онова, което бе до почивката. Още първите удари показаха, че най-сетне зрителите ще видят действително интересна и отговаряща на случая игра. Попов се бори като лъв. Физиката му позволява това и на два пъти от близо той праща във вратата на Недялков. Играта е много бърза, устремна, и личи вече голямото желание на тимовете за победа. Няколко добри прояви на Бъчваров като че ли запалват дошлите от Пловдив спортисти и народната трибуна непрекъснато окуражава спортклубци.

Краят на мача наближава и резултатът е все още равен. Ветераните са по-опасни и Антонов с мъка парира два удара на Николаев. И когато всички мислеха, че ще се наложи продължение, дойде онова, което направи ветераните носители на Царската купа. В 40 мин. Николаев в борба с двата бека на Спортклуб надделява и прехвърля на свободния Стоичков. Необезпокояван от никого, той наближи Антонов и с отмерен удар прати в мрежата на Пловдив. Краят на мача наближи под напора на ветераните да покачат и при 2:1 за ФК г. Чумпалов обяви края.”

Това било всичко. ФК13 за втори път след 1938 г. завладявал Царската купа, а за пловдивския Спортклуб утехата била в равностойната му и мъжка борба. Оставало само голямото спортно събитие да бъде закрито с подобаващата тържественост: „Веднага след свършване на мача двата тима се строяват в средата на игрището, където излизат представителите на Двореца г. майор Банков и г. Морфов, придружени от председателя на БНСФ г. Ив. Батембергски, председателя на Футболния съюз г. Сокеров и представителите на двата клуба. Отново свири „Шуми Марица” и химна на Царя: двата тима отговарят с бурно ура.

Г. майор Банков поднася купата на капитана на ФК13 и поздравява двата тима за добрата и кавалерска игра. Поздравления поднася и председателят на Футболния съюз г. Сокеров и двата тима под звуците на тържествен марш напускат игрището.” (ил. 10, 11)

Илюстрация 10

Илюстрация 10

Илюстрация 11

Илюстрация 11

 

Било ред за коментарите на финалния мач. Столичният “Утро” отбелязал: “Играта на двата тима бе много нервна. Борбата за Царската купа създаваше нервност у играчите. ФК13 успя да свърже играта си и често застрашаваше вратата на противника си, но ударите бяха високо над дирека. От своя страна Спортклуб е наистина равноправен и опасен противник. За честта на двата тима, цялото състезание се води джентлеменски.”

“Спорт” отделил своята водеща статия, за да обобщи представянето на двата достойни за висотата на финала съперници: “Двете полувремена вчера се различаваха в показаната игра. След церемониала до края на първото полувреме нямаше някакъв особен живот в играта и на двата противници. Равният резултат в това полувреме е добра картина и за съотношението на силите. След почивката положението се промени. Играта бе инжектирана вече от повече живост. Може би приближаването на края създаваше повече амбиция в играчите, внасяше по-голям нерв и в самата игра. … двата тима, все пак, очертаха известни свои превъзходства: ветераните по-често имаха случая да обърнат внимание върху по-добри индивидуални качества на някои от своите играчи, докато спортклубци много настойчиво показаха своята подчертана борбеност и в покриването на разбъркванията, и в опитите за извеждане на напредвания.

Ветераните победиха с мъка.

Тя бе породена не само от равностойната игра на спортклубци, но и по вина на самите ветерани. Още в 13-та минута след почването на играта те сами дадоха възможност резултатът да бъде открит в тяхна вреда. Това скова доста духа им, понижи амбицията им, въпреки, че би трябвало да се наблюдава точно обратното. Но, психологическото въздействие на този аут гол бе такова, че върху лесно нервиращия се тим на ФК13 даде добро за противника отражение. От друга страна, срещу сравнително много по-добрата си отбрана, ветераните вчера се представиха с едно недостатъчно дейно нападение. … Недостатъчно бойкото нападение, от друга страна, само проваляше доста от шансовете си, защото играеше все с дясно… Лявата страна бе неизползвана.

Спортклубци паднаха с чест.

Това впрочем личи и от самото голово съотношение. Личи, обаче, и от развоя на самата игра, в която пловдивци бяха равностойни противници. Ако вчера те не можаха да напуснат като победители, утехата им е поне в това, че за първи път стигат до крайната среща за Царския трофей. А Спортклуб е действително един тим с добри заложби, но с недостатъчен усет за тактиката, която трябва да се прилага в даден момент. Така, пловдивци вчера пропуснаха във второто полувреме да сторят това, което техният противник направи: около средата на второто полувреме, когато резултатът бе все още равен, те не хвърлиха всички сили в атака, въпреки че добрата им крайна отбрана позволява това, а се задоволиха да държат играта издърпана назад. Този маниер бе очевидно погрешен. Най-доброто доказателство за това твърдение е плодът от засилените атакувания на ветераните с всичко напред именно по това време.

Илюстрация 12

Илюстрация 12

Антонов и вчера показа добрата си стойност. В неговата врата бяха маркирани два гола, за които вината не може да се приписва нему. Героят от Москва и Ленинград и вчера показа на какво е способен при много опасни положения. Но – той бе и добре подпомаган от сигурните си бекове Томов и Батинов. Още по-ценна линия в тима на Спортклуб вчера бе средната. Тук страничните Караянев ІІ и Бъчваров дадоха идеална игра, а Лазаров в центъра показа, че достойно замества отличния Белков. Напред, обаче, спортклубци страдаха от недейно нападение. Попов и Караянев І сигурно не са тренирани, а Матанов показваше отживяла, “старомодна” игра. Единствената опасна част на нападението бе лявата с Тодоров и  Паунов.” (ил. 12)

    Оставете Вашият коментар