Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – финалите за Купата

Публикувано на 17 Apr 2012 от

Четвъртфинал и полуфинал.

Жребият избрал за следващ противник Трицвет от Чирпан, представител на Старозагорска спортна област. На 15 септември спортклубци посрещнали своя гост, когото преодолели с 4:1 (Георги Киров, Иван Лазаров).

Следвал полуфиналът – и най-тежкото дотогава изпитание. Защото пловдивският тим трябвало да гостува на Левски Русе, един от най-силните отбори, неизменен финалист в предходните две издания на турнира.

Русенската публика проявила „грамаден интерес” към двубоя, който започнал двуостро – с натиск на Спортклуб, „обсипващ вратата с удари”, при които стражът на Левски „трябва да показва всичките си способности, за да спасява вратата си” („Спорт”).

Домакините отговорили с две опасни положения, за да дойде твърде пресилената, по думите на „Спорт”, дузпа в тяхна полза. Така резултатът бил открит. Като за реванш, реферът назначил дузпа и за гостите – ала Димитър Батинов уцелил гредата…

Второто полувреме било белязано от постоянен, но безплоден натиск на Спортклуб – за да дойде 89-та минута, в която паднал вторият гол за Левски.

Резултатът 2:0 останал като краен от полуфинала. Но това не било всичко. Спортклубци подали контестация заради нарушение на чл. 143 от Футболния правилник – а именно, домакините не били изпълнили задължението си да поемат техните разноски.

Този протест обаче не бил изобщо разгледан, нито му било отговорено…

Така дошъл 3 октомври 1940 г. – денят на финалния мач за Купата. На столичното игрище „Левски” се събрали близо 3000 души, очакващи финалистите, ФК13 и Левски Русе. Ала публиката станала свидетел на нечуван скандал – русенци отказали изобщо да излязат на терена!

По ирония, основанията им били… финансови. В предходните два финала клубът понасял големи загуби от участието си. Ето защо, в съблекалнята русенци поставили ултиматум: или гарантирана сума от прихода на мача, или тимът изобщо няма да играе!

Ракцията на БНСФ била светкавична. В извънредно заседание на следващия ден, русенският Левски бил изключен завинаги от редовете на федерацията. На основание бойкотирането на финалния мач и поради нарушение на чл. 143 от Футболния пранилник, като втори финалист за Царската купа бил определен Пловдивски Спортклуб. Мачът се насрочвал за 13 октомври 1940 г.

По този начин, “форсирана” от обстоятелствата, правдата възтържествувала: макар не според законите на футболната справедливост, пловдивският Спортклуб по право – ако и не извоювано на терена, но не по-малко право – бил определен за финалист за Царската купа. Това решение, колкото и да било резултат от инак безизходната ситуация на БНСФ, в същото време се дължало и на целенасочените усилия на управата на Спортклуб – усилия правдата да бъде защитена.

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Щом русенската контестация на пловдивчани била оставена без отговор, те приели това решение – какво друго можели да направят, ала вечерта след скандалния следобед на 3 октомври редакцията на “Спорт” имала специално посещение: “Снощи в редакцията бяхме посетени от човек от управата на Спортклуб, който ни заяви: “По-рано е направена грешка с допускането на русенския Левски до финала за Царската купа. На полуфинала в Русе миналата седмица, Левски не ни заплати престоя и други разноски. Съгласно чл. 143 от футболния правилник, който е ясен и категоричен, русенци не могат да се допуснат до финала. Там е мястото на Спортклуб, който заради горното провинение на Левски печели служебно. В горния смисъл ние сме направили протест пред футболния съюз още преди да стане недоразумението с русенските играчи вчера. Ние ще държим твърдо на това положение, защото така гласят правилниците, по които се ръководи организацията ни, а и защото сме абсолютно прави.” (ил. 7)

    Оставете Вашият коментар