Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – финалите за Купата

Публикувано на 17 Apr 2012 от

Осминафиналът.

Директните елиминации на национално равнище били насрочени за 15 септември 1940 г. Ето как софийският „Дневник” представил първия двубой на Спортклуб: „В Пловдив ще се състои мачът между Рилския представител Левски от Дупница срещу Спортклуб. Може да се каже, че Левски отива с голяма амбиция, обаче, той е противопоставен на един от клубовете фаворити в турнира. Повече от положително е, че Спортклуб от Пловдив ще дойде на финала да играе в София.”

Ала в ситуацията около този осминафинал настъпили промени, за които информирал “Спорт”: “Седмата среща от първия кръг е между Спортклуб (Пловдив) и Левски (Дупница). Тя бе насрочена за Пловдив. Дупничани, обаче, и клубът, и самата област, молят на всяка цена да се състои в Дупница, по който начин мачът ще бъде използван като една добра пропаганда на спорта. Вчера пловдивци дадоха положителен отговор и мачът ще бъде в Дупница.”

Все пак, спортклубци отправили и протестна телеграма до БНСФ заради късното пренасрочване на мача. Разбира се, те приемали да гостуват – уважавайки решението на федерацията, но причините за протеста били различни. А именно: в тежките времена на оскъдица, пловдивчани трудно можели да обезпечат пътуването до Дупница, с всички необходими разходи. При това явяващи се в последния момент!

Протестът се основавал на Правилника на Централния футболен комитет: клубът-домакин трябвало да поеме пътните разноски на гостуващия тим, които били стандартно определени: „14 души, ІІІ класа по БДЖ, при съответното намаление, пресметнато по най-късото разстояние” („Спорт”, 23 окт. 1939г.).

Освен това, домакините задължително осигурявали и определена сума за дневни разходи на гостуващия клуб, като при неизпълнение на това им задължение били лишавани от правото да участват в официални състезания, администрирани от БНСФ или Българския футболен съюз (съгласно чл.143 от правилника).

Вероятно именно на това положение (чл.143) се позовавали и спортклубци. Искането било да се отложи мача, за да могат самостоятелно да обезпечат пътуването до града-домакин (където разходите им щели да бъдат възстановени).

Това обаче не било уважено. Така изникнал мъчният въпрос – откъде да бъдат намерени средства, за да се отиде до Дупница?!…

За тази ситуация и нейното разрешаване разказа един пряк свидетел – най-малкият от братята Белкови, 14-годишният тогава Михаил: „И до днес ми се е запечатила случката… Трябваше да играем в Дупница, момчетата се бяха събрали в заведението на Васко, точно до клубната канцелария, срещу „Маразлията”.

Имаше доста привърженици, всеки от отбора се беше приготвил – спретнат, с подреден в куфарчето екип. Но и всеки се беше умълчал – решението за пътуване дойде внезапно и отборът нямаше как да плати пътните до Дупница… Тогава някой каза „Абе, защо да не отидем при бате Гочо аптекаря?…”. Въпреки че беше вече доста късно вечерта, почти целият отбор тръгна към къщата му (на Понеделник пазара, сега още е там), а и нямаше много време – влакът за Дупница щеше скоро да тръгне.

Бате Гочо се отзова почти веднага, слезе долу, беше вече по халат, и попита: „Какво има, момчета?”, а те – „Ами… имаме мач в Дупница.”.

– „Много хубаво, пожелавам ви да победите!”.

Тогава някой му каза „Ама, бате Гочо, ние нямаме пари за пътни до там, а влакът скоро тръгва…”. Той попита: „Добре, колкото са пътните, аз мога да поема половината, ако някой друг се съгласи също да помогне…”. Веднага се обади и Спиро Торбов – фурнаджията, „Аз ще платя другото, бате Гочо!”.

Така отборът можа да замине. И отиде, игра, а като се върнаха повече от 12 часа по-късно как нито един от играчите не спомена нещо за умора, за пари, за такива неща – всичко се правеше с идеализъм, от любов към клуба!”

Колкото до самия мач – домакините се били подготвили за голямо тържество, устройвайки на Спортклуб подобаващо посрещане. На терена пловдивчани потвърдили класата си, надделявайки с 1:0 (Стефан Паунов).

    Оставете Вашият коментар