Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 18 Август

1965г. Ботев (Пловдив) - Локомотив (Пловдив) 0:3, А група - Голмайстор: Иван Кънчев (2'), Петър Колев (40', 62'); Състав: Станчо Бончев; Иван Бояджиев, Георги Мицин, Иван Манолов, Васил Анков; Страти Младенов (46' - Тодор Паунов), Иван Кънчев, Димитър Мулетаров, Христо К. Андонов, Спас Илиев, Петър Колев; Пловдив, стадион "Христо Ботев", 32 000 зрители; съдия: П. Джонев; Втора поредна победа като гост на стадиона край Бирената, отново извоювана с 10 души на терена (червеният картон този път е за Андонов), след невероятни намеси на Станчо Бончев и блестящи контра атаки завършени от Иван Кънчев и Петър Колев на два пъти

1979г. Спас Манушкин - българин, защитник; играл за Локомотив (Пловдив) (1999-есен, Б група), Хебър (Пазарджик), Беласица (Петрич), Миньор (Бобов дол) (2004/05, Б група), Банско (2007/08, В група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 07.08.1999 срещу Черно море (Варна) (0:1)

2007г. Умира Иван Манолов - Големия Орел (1934-2007) - българин, защитник; играл в Спартак (Пловдив) (1950/52, Б група; 1953/61, А група), Локомотив (Пловдив) (1960/61, Б група; 1961/66, А група); Мачове/голове в А група: 298/21; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 146/12 (А група: 117/9; Б група: 29/3); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 14/2 (за Купата на Панаирните градове); Носител на Купата на Съветската армия (1958); Мачове/голове за националния отбор: 4/0; треньор на Локомотив (Пловдив) - помощник (1966/71, А група) и старши-треньор (1971/75, А група), Тракия (Пловдив) (1977/79, А група); Мачове/победи/равни/загуби в в Европейските клубни турнири с Локомотив (Пловдив) : 8/4/0/4 (за Купата на Панаирните градове: 2/1/0/1; за Купата на УЕФА: 6/3/0/3); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1969, 1974)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Пловдивски Спортклуб – учредителният протокол!

Публикувано на 01 Mar 2011 от

До настоящия момент 26-ти юли 1926г. утвърждавахме като дата на основаване на Пловдивски Спортклуб. Сред хилядите страници, които сме изучили (от пресата или документи), само на едно място се споменава конкретна дата на обединението между Атлетик и Караджа. Това е в статия на пловдивския „Трибуна” от 14 юли 1935г.

Нейният автор – Иван Мандалиев, е сред най-именитите личности в ранната клубна история: роден през 1909г., още 15-годишен се състезавал за Караджа, а впоследствие и за Спортклуб. През 30-те години изявил организаторския си талант, ставайки председател на клуба (1934г.) и на няколко пъти негов секретар. През 1948г. продължавал да бъде в управата на клуба (вече с името Славия-Ченгелов).

Илюстрация 5

Илюстрация 5

В статията от 1935г. (чийто текст вече сме цитирали в сайта) Иван Мандалиев посочва датата на обединение между Атлетик и Караджа – 26 юли 1926г. (ил. 5). Това бе единственият досегашен източник измежду буквално хиляди страници.

 

Ала наскоро откритият препис на учредителния протокол (правен през 1934г. и заверен с клубния печат) посочва 25 юли 1926г.

Слагайки ръка на сърцето – ще признаем, че от днешната ни позиция е трудно да отсъдим за автентичното положение. С много голяма сигурност допускаме, че това са единствените две възможности – 25-ти или 26-ти юли. А объркването идва най-вероятно заради техническа грешка (при изписването).

На кое от двете обаче да се доверим – това е важният въпрос!

Смятаме, че посоченото в преписа на протокола би следвало да е по-достоверно. Основанията са няколко: от една страна, преписът вероятно е правен от оригиналния протокол, доколкото в края му се уточнява „вярно с оригинала!”, подпечатан е с клубния печат и носи подписа на секретаря на клуба (Кирил Николов).

Същевременно, в най-горната част е упоменато: „оригинала не обсерван” (или друга архаична дума, която не може да се разчете) – а това дава основание да се мисли, че преписът може и да е правен на базата на спомени на участниците. Тоест, да не е буквално препис, а по-скоро възстановяване на оригиналния протокол.

Илюстрация 6

Илюстрация 6

Дори и така обаче, това не компрометира датата 25-ти юли. Бидейки дата на основаване, тя е твърде важна, за да се сгреши; а и по същото време, когато е правен преписът, в управата на Спортклуб има неколцина измежду основателите на клуба (ил. 6). Там е първият председател, Лулчо Тодоров, също и Климент Гичев. Неправдоподобно е именно те да допуснат объркване на датата на основаване на клуба.

 

От друга страна, изглежда много по-малко вероятно техническа грешка (25-ти/26-ти юли) да се направи при изписване на ръка, а и тя би подлежала на лесна корекция – особено, ако става дума за толкова важно сведение като датата на обединението.

Най-сетне, вестникарската практика от 30-те години показва, че техническите грешки (на словослагателите) са нередки. В този смисъл, не е изненада да бъде погрешно набрана цифрата 6 (26-ти юли), вместо съседната й 5 (25 юли).

А денят 26-ти юли 1926г. бил понеделник – което обстоятелство първоначално озадачи като избор на ден за обединително събрание. Разбира се, потърсена бе символика (защото, ако е избран делничен ден вместо почивен, това най-вероятно е сторено целенасочено).

Така, допуснахме, че е избран понеделник, защото обединението става точно на Понеделнишкия пазар, в самото сърце на града. Освен това, потърсена бе символична връзка с храмовия празник на „Св. Параскева”, надвиснала над тогавашното читалище „Иван Вазов” – рожденото място на Спортклуб.

Ала това не бяха повече от допускания (и в качеството им на такива те присъстват в книгата „Оттук започва любовта”).

Днес обаче, разполагайки с препис на учредителния протокол, заверен с клубния печат, струва ни се, че сме длъжни да зачитаме написаното в него. Да, датата 25 юли 1926г. изглежда като достоверната дата на основаване на клуба.

Същевременно, редно е да поднесем своите извинения за досегашната неточност – като вярваме, че е разбираемо и извинимо как възникна тя.

  • Само да попитам, не мислите ли, че изречението най-отгоре може да гласи: “Оригинала не ОБГЕРБВАН”?
    Нали навремето са се слагали гербови марки на документите. Т.е. Преписа може да е правен директно от оригинала, а не “по спомени”.

    Коментара е написан от Taz на March 3, 2011 11:46 am

  • p.s. Чудомир има един разказ “Имен ден”, който завършва така:
    “Във вторник сутринта, навръх Димитровден, на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление:
    “Димитър Цв. Могилков по важни домашни причини не ще може да посреща на именния си ден.”
    а в сряда агент от данъчното управление му връчи акт за глоба. Нещастният бай Митьо от залисия бе забравил да обгербва обявлението.”

    Извинявам се за подробностите, просто мисля, че това може да е неразпознатата дума.

    Коментара е написан от Taz на March 3, 2011 11:51 am

  • Taz, благодаря за коментара!
    Напълно е възможно точно това да бъде думата!
    Направих много усилия, за да я “разшифровам”, но напразно. Търсих включително и в “Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век”.
    Струва ми се напълно логично думата да е именно “обгербван”.
    Още веднъж благодаря за коментара – винаги е по-добре повече очи като гледат и повече глави като мислят! 🙂

    Коментара е написан от Ангел Ангелов на March 4, 2011 7:39 pm

Оставете Вашият коментар