Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Юни

1954г. Иван Делчев - българин; играл в Локомотив (Пловдив) (1977/78, А група), Марица (Пловдив) (1978/82, Б група), Чирпан (1982/87, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 20/1

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Първият мач Локомотив Пловдив – ЦСКА София

Публикувано на 03 Aug 2009 от

Футболният сезон 2009/10г. започва за Локомотив Пловдив с мач срещу ЦСКА София. Използваме този повод, за да представим първия официален мач между двата съперника.

Ала тръгвайки да правим това, то рискуваме да се изправим срещу евентуален проблем. Нека обясним защо.
Много дълго време, още от годините на бившия режим, се твърди, че нашият Локомотив Пловдив е железничарски клуб. Но ако наистина е така – тогава става трудно, всъщност невъзможно да определим кога е бил първият мач на железничарския клуб срещу ЦСКА.

Именно това е проблемът. Той обаче е само възможен, но не и реален. Това е така, защото историческата истина за нашия клуб е друга – и е само въпрос на време тя да възстанови своя официален статут.
Историческите факти са категорични, че Локомотив Пловдив не е железничарски клуб. Той е основан с името Пловдивски Спортклуб, което режимът след 1944г. многократно променял: С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов, отново Славия, Торпедо. За да се стигне до днешното обичано име Локомотив Пловдив, с което Спортклуб живее от 1951г. насам.

Да, такава е историческата истина. Такова е и нашето мнение, което многократно сме аргументирали. Но това е не само наше мнение, напротив. То бива изказано и от двама познавачи на българския футбол – при това именно по повод първия мач на нашия клуб срещу ЦСКА.
Смятаме, че е важно да изложим онова, което те са писали по този въпрос. Ето защо, разказът ни за първия мач на Локомотив Пловдив срещу ЦСКА ще разделим на две части. Първата започваме, представяйки написаното за този мач от две безспорно авторитетни личности в българската футболна история и статистика.

Първият е Димитър Попдимитров. Той е роден през 1928г., започва да тренира футбол (като централен нападател) в Левски София. Утвърждава се в представителния отбор на Левски и през 1951г. печели бронзови медали. В края на същата година е изпратен да отбие военната служба в Пловдив – играейки за клуба “Дом на народната армия” (ДНА). Под това име всъщност стоял Ботев, явяващ се представителен клуб за военното ведомство и поради това ползващ много футболисти-донаборници.
В края на 1953г. Димитър Попдимитров отбива военната служба и се завръща в родния Левски, където помага за спечелване на шампионската титла. Играе за Левски до 1957г., когато преустановява състезателна дейност. Междувременно завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и се отдава на футболна журналистика.
Това ще бъде неговото призвание за следващия близо половин век. Работи във вестниците “Народен спорт”, “Стандарт”, “7 дни спорт”. Автор и съавтор е на няколко книги, посветени на българския футбол. Основоположник е, заедно с Димитър Пищийски, на българската футболна статистика, един от инициаторите за създаване на анкетата “Футболист на годината”. Дългогодишен представител за България на Международната федерация за футболна история и статистика (IFFHS).
Земният му път свършва внезапно на 22 януари 2006г.

Такава била биографията на Димитър Попдимитров – вероятно най-авторитетното име на българската футболна история и статистика. Да покажем сега кой мач определя той като първи официален между днешните Локомотив Пловдив и ЦСКА София.

На 7 декември 2003г. предстоял последният есенен кръг за сезон 2003/04г. В Пловдив водачът в класирането Локомотив трябвало да посрещне ЦСКА. Ала денят донесъл невиждан от години снеговалеж – но предизвикал и друго, пак невиждано от години, присъщо само на локомотивската публика – 10 000 души пренебрегнали зимната стихия и се стекли на трибуните, за да подкрепят своя тим!
Да, всички помним този момент!…

в-к Седем дни спорт, 7 дек.2003г.

В деня на мача, 7 декември 2003г., “7 дни спорт” отделил голямо внимание на сблъсъка между Локомотив Пловдив и ЦСКА. Вестникът предложил анализи, прогнози, интервюта. Имало и статистическа колонка, показваща всички мачове, които Локомотив Пловдив и ЦСКА били изиграли помежду си до онзи момент.

Автор на историко-статистическата справка бил Димитър Попдимитров, а като първи мач между Локомотив Пловдив и ЦСКА той записал онзи, изиграл се на 31 октомври 1948г. в София.

Народен спорт

Когато отворим страниците на “Народен спорт” от 1948г. обаче ще видим, че на 31 октомври в София се срещнали “Септември при ЦДВ” и “Славия-Ченгелов”.

Тоест, Димитър Попдимитров определя, че днешните ЦСКА и Локомотив Пловдив се казвали през 1948г. “Септември при ЦДВ” и “Славия-Ченгелов”.
По този начин Димитър Попдимитров, несъмнено най-авторитетният български футболен статистик и историк, посочва, че днешният Локомотив Пловдив – това е Спортклуб. Защото през 1948г. Спортклуб живеел с името “Славия-Ченгелов”.

Смятаме, че тази преценка на Димитър Попдимитров не може да се подложи на каквото и да е съмнение. От една страна, познанията му за българския футбол били огромни. На второ място, той самият бил пряк свидетел на точно тези времена в българския футбол (края на 40-те години) – защото точно тогава започвал да навлиза в мъжкия отбор на Левски.
Но най-важното е, че през 1951-53г. Димитър Попдимитров живеел и играел в Пловдив. За да оценим важността на този факт ще припомним, че днешният Локомотив Пловдив през 1948г. се казвал “Славия-Ченгелов”, а настоящото име носи от 1951г.

Статистика

От друга страна, Димитър Попдимитров, живеейки и играейки в Пловдив през 1951-53г., непосредствено е познавал футболната ситуация в града, контактувал е с пловдивските играчи, деятели и привърженици, излизал е на терена срещу отбора, който от 1951г. се казва Локомотив Пловдив.
Това означава, че той опознал в дълбочина футболната ситуация на Пловдив от края на 40-те и началото на 50-те години. Той бил пряк участник в нея. И когато определя, че днешният Локомотив Пловдив през 1948г. се е казвал “Славия-Ченгелов”, а с настоящото си име живее от 1951г., то този човек много добре знае какво говори.
Тоест, Димитър Попдимитров много добре знае какво говори, казвайки, че днешният Локомотив Пловдив е Спортклуб. Впрочем, той изказвал това в прав текст – и то многократно. Ще предложим един от многобройните примери, датиращ също от декември на 2003г. и “7 дни спорт”.

Както се вижда от статистиката на мачовете за Купата, Димитър Попдимитров директно посочва, че днешният Локомотив Пловдив през 1942г. се е казвал Спортклуб, а през 1946г. – С. П. 45.

Прочее, ясна е позицията на най-авторитетния и задълбочен изследовател на българския футбол, пряко участвал в него от средата на 40-те години. Той посочва, че днешният Локомотив Пловдив е Спортклуб, носейки след 1944г. имена като “С. П. 45”, “Славия-Ченгелов” и т.н.

Абсолютно същото нещо – че днешният Локомотив Пловдив е Спортклуб, носещ след 1944г. името “Славия-Ченгелов”, казва и още един човек, в чиито познания за пловдивския футбол не би трябвало да се съмняваме. Това е Румен Минков, като ще оставим той самият да се представи – цитирайки визитната картичка, която е публикувал в поддържания от него интернет-сайт http://www.bgfootball.eu/viz-rumen-minkov: “Румен Минков е роден на 26.10.1950г. в гр. Пловдив. Тренира футбол в ДЮШ на “Тракия” (Пловдив) и участва в ученическите първенства с треньор Костадин Мутафов. В периода 1969-1974г. е състезател на военния отбор “Бенковски” (Долна Митрополия), а в периода 1974-1980 е състезател на “Вихър” (с. Граф Игнатиево – Пловдивска област).
В периода 1994-2003г. е спортно-технически директор на военния отбор ВВС (Пловдив). От 1974 до 2003г. работи като държавен служител в системата на Министерството на отбраната – гр. Пловдив. От 1977 година организирано се занимава с историко-изследователска дейност на футболна тематика и футболна статистика. Първоначално дейността му е съсредоточена върху написването на историята на ПФК Ботев (Пловдив), в резултат на което издава няколко печатни издания в периода 1982-2002г. След 1991г. последователно е футболен статистик на редица печатни спортни издания като пловдивския вестник “Марица”, в-к “Меридиан мач”, в-к и списание “Гол”, както и във футболния седмичник “Дон Балон”. Сега Румен Минков е футболен статистик в най-големия спортен ежедневник “7 дни спорт”. Понастоящем Румен Минков се явява естествен и закономерен последовател на бившите футболни статистици – основоположници на футболната статистика в България Димитър Пищийски и Димитър Попдимитров. От 2007г. Румен Минков е член на Международната федерация за футболна история и статистика (МФФИС) за България.
Автор на следните печатни издания:
1. “70 години футбол – АФД Тракия (Пловдив)”, Юбилеен сборник, Изд. 1983г.
2. “75 години АФД Тракия (Пловдив)”, Юбилеен алманах, Изд. 1987г.
3. “80 години ФК Ботев (Пловдив)”, Юбилеен сборник, Изд. 1992г.
4. “30 години от Ботев-Шампион”, Юбилейна брошура, Изд. 1997г.
Съавтор и консултант на следните печатни издания:
1. “Българските футболни първенства (1924-2003г.)”, изд. 2003г. – /футболен консултант/
2. “Футболна България”, Годишник за българския футбол, Изд. 1997г., Изд. 1998г., Изд. 1999г., Изд. 2000г., Изд. 2001г., Изд. 2002г., Изд. 2003г. – /футболен статистик/
3. “Елитният пловдивски спорт – имена, събития, факти”, Спортен алманах, Изд. 2001г. – /спортен консултант/
4. “Звездни мигове”, Юбилеен алманах, Изд. 2002г. – /футболен консултант/
5. “60 години ФК Брестник 1948”, Юбилейно издание, Изд. 2008г. – /съавтор”/

Както се вижда, Румен Минков е посветил на пловдивския футбол над 30 години, издавайки 4 книги за историята на Ботев Пловдив. Ще допълним горните данни с това, че след внезапната кончина на Димитър Попдимитров, именно Румен Минков заема неговото място като представител за България на Международната федерация по футболна история и статистика.

Сега дойде време да покажем кой мач определя той като първи официален между днешните Локомотив Пловдив и ЦСКА. С илюстративна цел ще използваме отново мача от последния есенен кръг на сезон 2003/04г.
По същото време Румен Минков работел в “Меридиан мач”. На 7 декември 2003г. вестникът предложил няколко страници, посветени на сблъсъка Локомотив Пловдив – ЦСКА. Имало анализи, прогнози, интервюта. Имало и статистическа колонка, показваща всички мачове, които Локомотив Пловдив и ЦСКА били изиграли помежду си до онзи момент.
Неин автор бил Румен Минков, а като първи мач между Локомотив Пловдив и ЦСКА той написал онзи, изиграл се на 31 октомври 1948г.

Както знаем, на 31 октомври 1948г. се срещнали “Септември при ЦДВ” и “Славия-Ченгелов”. Тоест, Румен Минков посочва, че днешните ЦСКА и Локомотив Пловдив са се казвали през 1948г. съответно “Септември при ЦДВ” и “Славия-Ченгелов”.
По този начин той директно посочва, че днешният Локомотив Пловдив – това е Спортклуб. Защото през 1948г. Спортклуб живеел с името “Славия-Ченгелов”.

Смятаме, че тази му преценка не може да се подложи на каквото и да е съмнение. Най-малкото, защото той е привърженик на нашия „вечен съперник” – но, разбира се, далеч не само заради това.
А защото тази преценка е изказана от човек, който към онзи момент (2003г.) имал над 25 години, посветени на футболна история и статистика, през което време издал 4 книги за Ботев Пловдив. Последното е много важно и ще обясним защо.
Защото не е възможно да се проучва историята на един клуб, а да не се познават другите клубове, с които той съвместно съществува в българския футбол. Ето защо, когато Румен Минков е прочувал историята на Ботев Пловдив, то той неминуемо се е запознавал и с всички клубове, с които Ботев играл през годините.

В-к Народен Спорт

В-к Народен Спорт 1949г.

Това с особена сила важи за въпросната 1948г. През нея Ботев Пловдив се състезавал на второто равнище от футболната йерархия – Южната зона (една от петте втори дивизии в България). Там били събрани отбори от Пловдив и областта. Сред съперниците на Ботев в Южната зона имало и клуб, казващ се “Локомотив Пловдив”. Да, това бил Железничарският спортен клуб (ЖСК), комуто новата власт променила името.
Така че през 1948/49г. Ботев Пловдив играл срещу клуб с име “Локомотив Пловдив” – и това със сигурност е известно на Румен Минков. Но той не слага знак за равенство между онзи железничарски клуб от 1948г. и днешния Локомотив Пловдив.
Не, според него железничарският клуб от 1948г. няма общо с днешния Локомотив Пловдив. Защото днешният Локомотив Пловдив носел през 1948г. името “Славия-Ченгелов”. И с това си име, на 31 октомври 1948г., записал своя първи мач срещу ЦСКА.

Такова е мнението на двама от най-известните изследователи на българския футбол. Те посочват, че днешният Локомотив Пловдив през 1948г. се е казвал “Славия-Ченгелов”, тоест – че това е Спортклуб.
А на 31 октомври 1948г. Славия-Ченгелов трябвало да гостува в София, за да срещне един особено авторитетен съперник. Всъщност, възможно най-авторитетния – защото това бил действащият държавен първенец, Септември при ЦДВ.
На 31 октомври 1948г. софийското игрище “Юнак” щяло да стане арена на първия официален мач между днешните Локомотив Пловдив и ЦСКА. За развоя на този мач, неговия резултат и главни герои ще говорим във втората част от статията.

И тъй, Локомотив Пловдив и ЦСКА се срещнали за първи път в официален мач на 31 октомври 1948г. Равнището било възможно най-високото в българския футбол – възстановената елитна дивизия. Тя включвала 10-те най-силни отбора, а сезонът 1948/49г. бил нейният дебютен.

Двата съперника носели различни от днешните си имена. ЦСКА се казвал “Септември при ЦДВ”, а Локомотив Пловдив – “Славия-Ченгелов”.
Трябва да отбележим, че отборът в червено-черно-бяло бил единственият от Пловдив, който заслужил правото да играе във възстановената елитна футболна дивизия. Заслужил го заради изявите си в предходния сезон – тимът бил категоричен първенец на Пловдивска областна дивизия за 1948г., играл и четвъртфинал за държавно първенство. В турнира за Купата първоначално спечелил надпреварата, излъчваща представител на Пловдивска област, а на национално ниво достигнал до финалния мач.

Ето защо Славия-Ченгелов, с което име живеел Спортклуб, по достойнство встъпил в “А” футболна дивизия, явявайки се единствен представител на пловдивския футбол. Впрочем, така повелявала традицията – за предходните 10 години Спортклуб неизменно бил лицето на футболен Пловдив, отстоявайки из цяла България футболната чест на града.

На 31 октомври 1948г. червено-черно-белият тим се изправял срещу поредното изпитание – визита на Септември при ЦДВ, действащия държавен първенец. Червените от София били спечелили титлата преди по-малко от два месеца и все още изживявали ентусиазма от този триумф.
Да, пловдивчани имали трудна задача – щели да мерят сили с много респектиращ съперник. При това, очертаващото се изпитание идвало непосредствено след още една трудна задача.

Било така, защото седмица преди гостуването на държавния първенец, червено-черно-белият тим посрещнал на своя земя другия финалист за държавната титла – Левски София. Този мач предизвикал огромен интерес в Пловдив. Но и не само там – това всъщност бил дерби-мачът на кръга. Столичното сп. “Свят” командировало специален пратеник, за да го отрази – това бил известният журналист и писател Антон Антонов (Тонич). Ето с какви думи започнал той своя репортаж: “Нека водачът на таблицата – “Левски” ни прости, че ще разгледаме на последно място неговия мач. Това в никакъв случай не значи, че му отдаваме най-малко значение. Напротив – ние го сметнахме за най-важен в третия рунд. Иначе нямаше да отидем чак до Пловдив.
Пловдивчани не помнят по-голямо посещение на футболно състезание, отколкото това в неделя. Реномето на “Левски”, доброто представяне на пловдивчани срещу софийския “Славия” и “пролетното” време станаха причина да бъдат продадени около 12,300 билета за мача. А всеки знае, че поне още няколко хиляди души имат навик да не плащат, щом като могат да се катерят добре по стена. Единственият вход на игрището беше така задръстен от граждани, че трябваше пловдивските играчи да се прекачват през стената. В същия момент един мощен блок от гратисчии отвори голямата залостена врата и нахлу в игрището. Това е единственият случай във футболната история, когато гратисчиите влизат през вратата, докато играчите се прекачват през стената. Размяната на ролите, предполагаме, е била по-приятна за гратисчиите…”

Да, по стара традиция тимът в червено-черно-бяло отново привлякъл многохилядна публика, стекла се, за да го окуражава във футболната битка на родна земя. Ала този път това не помогнало – след яростно оспорвана игра, пловдивчани отстъпили с 0:1. Антон Антонов (Тонич) избрал такива финални думи за своя репортаж: “Мачът завърши. “Вени, види, вици!” – каза “Левски”, прибра двете точки в чантата на Валяка и се упъти към хотела.
При изтеглянето си хилядната публика пазеше гробна тишина. Някои угасяваха страстите си със сладолед. Само децата коментираха: “- Ако беше играл Петьо Мaймуна на мястото на Морския, а Морския, ако беше минал напред на мястото на Пауна…”

Седмица по-късно, на 31 октомври 1948г., пловдивчани трябвало да се изправят срещу другия финалист за държавно първенство, действащия първенец Септември при ЦДВ. И щели да го срещнат на негова земя.
По отдавна установена традиция, гостуванията на пловдивския червено-черно-бял тим събуждали голям интерес – особено гостуванията в София. Мачът на 31 октомври 1948г. не направил изключение. Над 15 000 души се стекли на игрище “Юнак”, за да наблюдават двубоя на държавния първенец срещу представителя на Пловдив.
За този мач последният излязъл в бели фланелки с черно “С” на гърдите (изписано в църковен шрифт), черни гащета, чорапи на хоризонтални червено-черни райета. Имената на единадесетте за Пловдив били: Никола Аров, Иван Лазаров, Тодор Атлиев, Георги Киров, Тодор Финков (капитан), Аспарух Караянев, Андрея Кошеров, Кирил Минков, Христо Бъчваров, Георги Фурнаджиев и Атанас Тодоров.

Мачът започнал. До 21-та минута резултатът се запазил равен – тогава обаче Кирил Богданов отбелязал за домакините. “С почването от центъра Божков отнема и по същия начин пробива дясната страна на пловдивската отбрана. Първият му удар е върнат от дирека, но той дублира и покачва на 2:0. Минута след това Божков шутира бомбено, топката се отбива от гредата и Богданов повтаря удара. Аров отбива без да задържи и това насмалко щеше да донесе нов гол. Играта става много жива и бърза. Двата гола още не са се отразили на пловдивчани и те почват да играят по-нападателно. Прекаленото комбиниране и слабата техника не им позволяват, обаче, да шутират от всяко положение и с това проиграват доста изгодни моменти.” (“Нар. спорт”).
С този негативен резултат завършило полувремето. Ала второто донесло дори по-голяма беда – за само 17 минути (63-та, Стефан Божков; 76-та и 80-та, Димитър Миланов) пловдивчани получили нови три гола…

По този начин се стигнало до изключително тежка, почти непознавана загуба – 0:5! Тя сякаш дошла, за да покаже, че “денят си личи от сутринта” – защото идващите години щели да донесат немалко разгромни резултати на пловдивските червено-черно-бели на терена на този съперник….

Ала, на фона на поражението, длъжни сме да изтъкнем морала, който показали пловдивските играчи. Не само защото те започнали да играят още по-нападателно след като получили два гола за две минути. Но и заради коментара, който сп. “Физкултура и спорт” приложил към снимката от този мач – „Отбраната на „Септември” при ЦДВ остана „без грешка” в мача срещу пловдивския „Славия-Ченгелов”, въпреки самоотвержената и амбициозна игра на своя противник.”

Физкултура и Спорт 1948

В-к Народен Спорт 1948г.

В-к Народен Спорт 1948г.

Това бяха редовете, които посветихме на първия официален мач между днешните Локомотив Пловдив и ЦСКА. Изкушени сме обаче да завършим по нетрадиционен начин – защото тазгодишното стечение на обстоятелствата предоставя подходящ повод…

Може би всеки е чувал или чел сентенцията, че “историята се повтаря”. Не знаем дали е така. Но примери за това се откриват премного – а тук ще разкажем за един, чието начало тръгва преди точно 60 години.

В съботата на 10 септември 1949г. трябвало да се открие сезон 1949/50г. в елитната футболна дивизия. Това бил нейният втори сезон след възстановяването й през 1948г.
Програмата определила мачът на откриването да е между държавния първенец и новака в дивизията. На софийското игрище “Юнак” местният Левски посрещнал Ботев при Дома на народната войска – Пловдив.
Чрез думите на тогавашната преса ще предадем този мач.

В-к Народен Спорт 1949г.

Такъв бил репортажът на “Народен спорт”. От своя страна, столичният ”Изгрев” писал: “Около 20, 000 души присъствуваха вчера на “откриването” на новия сезон на републиканското футболно първенство, чийто първи мач противопостави тимовете на републиканския първенец “Левски” и тоя на новака – “Ботев” от Пловдив. Развоят на играта, от първата до последната минута, показа почти непрекъснато надмощие и напор на “Левски”, чиито състезатели значително превъзхождаха своите колеги от другия тим, както в индивидуалната техника, така и в общата постройка на играта. Характерното за “сините” този път бе, че те показаха доста бърза и широко разтеглена игра, с дълги прехвърляния, добро пласиране и сполучливи комбинации. Най-голямо оживление по трибуните, обаче, предизвикваше нескончаемата серия от пропуски пред пловдивската врата. Тия пропуски стигаха до там, че абсолютно чисти положения биваха проигравани… И затова резултатът 3:0 е действително минимален с оглед играта и възможностите на двата тима.

Що се касае до “новака” – “Ботев”, той показа добри данни, но очевидно играчите му се нуждаят от усърдна работа в много отношения, за да могат да догонят колегите си от другите тимове на дивизията. През целия мач тимът се задоволяваше да прилага един-единствен тактически ход – “изкуствена засада”, но затова пък правеше това много умело и ефективно.”

Това бил мачът на откриването за сезон 1949/50г. – в събота, 10 септември 1949г., Левски София победил класически Ботев при ДНВ.
Ден по-късно в Пловдив трябвало да се изиграе още един мач от първия кръг. За него информирал местният “Отечествен глас” – при това го направил цели четири дни предварително. На 7 септември, сряда, можело да се прочете следното кратко съобщение: “Управителният съвет на “Славия” известява, че за футболното състезание за републиканско първенство между отборите на “ЦДНВ” София и “Славия” Пловдив, което ще се състои в неделя, 11 септември, е пусната предварителна продажба на билети с намалена цена за работниците от предприятията и учрежденията.”

Да, интересът към сблъсъка между Славия Пловдив и ЦДНВ започвал да обхваща Пловдив още от средата на седмицата. Както също се вижда, двата съперника били с променени имена в сравнение с предходния им двубой през 1948г. От името на Славия-Ченгелов отпаднала втората част и клубът отново се казвал Славия Пловдив – ако и това да не било рожденото му име. А то било добре известно тогава, добре известно е и днес – Спортклуб.
От своя страна, гостите вече не били Септември при ЦДВ, а ЦДНВ – “Централен дом на народната войска”. Промяната в името дошла заради промяна в структурата – от началото на 1949г. Септември и ЦДВ се разделили на два отделни клуба. В елитната дивизия останал да се състезава военният – и точно той, с името ЦДНВ, щял да гостува в Пловдив на 11 септември 1949г.

В-к От. Глас 1949г.

Тъй като “задължителната” дата 9 септември отнемала почти цялото внимание на тогавашната преса, то следващият анонс на “От. глас” бил в деня на мача: “Днес, от 17ч., на игрище “БДЖ-Спартак”, ще се състои първият в Пловдив мач за републиканско първенство между ЦДНВ София и “Славия”. Състезанието буди огромен интерес, тъй като и двата отбора се намират в много добра форма, а в този на “ЦДНВ” фигурират много национали, които миналата седмица победиха националния отбор на Чехословашко с 3:1.
Днес ще бъдем зрители на една борба, изходът от която мъчно може да се предвиди. Едно само може да се каже предварително, че двете ценни точки ще бъдат горещо оспорвани.

Преди горното състезание ще играят “Б” отборът на “Славия” и сектор “Металик”. На този мач ще можем да видим втория отбор на “Славия”, който от 18 т.м. започва редовните си състезания за първенство на “Б” отборите на дружествата от “А” републиканската дивизия.”

В-к От. Глас

Както се вижда, акцентът в този анонс бил огромният интерес към мача и именно от там “От. глас” започнал своя репортаж: “Вчера на стадиона “БДЖ-Спартак”, пред близо 10,000 зрители се състоя първият за града ни футболен мач за първенството на “А” републиканската дивизия между отборите на “ЦДНВ” София и “Славия” Пловдив. Многобройната публика остана доволна от показаното на терена. Срещнаха се два равностойни противника, които дадоха бърза и изпъстрена с много интересни моменти игра. Очакванията, че софиянци с неголяма трудност ще се справят със славистите далеч не се оправдаха. Славистите се бориха геройски, импонираха във всички положения на своя опасен противник, но в последните две-три минути от мача “ЦДНВ” успя да отбележи единствения победен гол. Голът бе отбелязан от един далечен фаул. Отбраната на “Славия” бе затруднена много от падналия вече здрач и от локомотивния пушек, с който бе изпълнено игрището.
Макар, че “ЦДНВ” даде по-издържана игра и повече опасни удари в гола, един равен мач би бил достоен за пловдивчани. Във вчерашния мач герой бе вратарят Аров от “Славия”. Добре се бори и цялата отбрана на Пловдив.
Софиянци изпъкваха с по-комбинативната си игра, а също така и с очевидните грубости на някои от играчите. “Твърдата” игра стана причина един от най-добрите играчи на “Славия” – Янев, на няколко пъти да лежи на терена.”

В-к Народен Спорт 12 септ. 1949г.

От своя страна, “Нар. спорт” отдал дължимото на този напрегнат и мъжки сблъсък: “Днешният футболен мач за първенство между тимовете на софийския “ЦДНВ” и пловдивския “Славия” привлече на стадиона “БДЖ-Спартак” рекорден брой посетители. Още със самото започване, въпреки че началния удар имаха гостите, славистите взеха инициативата и в продължение на няколко минути застрашаваха вратата на ЦДНВ. Един умело бит фаул бе спасен от Геренски. Играта отначалото (това особено важи за тима на ЦДНВ) затвърдява. Фактът, че играчите на “Славия” създадоха много “главоболия” на отбраната на ЦДНВ засили още повече тази твърдост, която на моменти се прояви в отделни грубости от страна на софиянци.
Бързо променящи се положения пред двете врати съпровождаха по-голямата част от играта през първото полувреме. Имаше доста изгодни моменти за гол, но резултат не бе постигнат. В 43-та мин. един почти неспасяем удар на Божков бе умело отбит от Аров, който още в първото полувреме се прояви със своята самоотвержена игра.
Второто полувреме започна с извънредно живо темпо, при което бързото нападение на ЦДНВ създаде опасни положения пред вратата на “Славия”. При едно такова слизане в десетата минута едно опасно мелле бе отбито пак от Аров. Въпреки силния натиск от страна на ЦДНВ, резултатът все още не бе открит.
Към края на мача играта се особено оживи. Явно бе желанието и на двата тима да отбележат победния гол. Това се удаде в 88-та мин. на ЦДНВ, когато след един много добре бит фаул, Стефанов отправи топката във вратата на противника.”

Такива били първите два мача за сезон 1949/50г., които двата пловдивски клуба изиграли в елитната дивизия.
В София държавният първенец Левски постигнал лесна победа над новака Ботев.

В Пловдив вицешампионът ЦДНВ, след твърде оспорван двубой, с мъка надделял над червено-черно-белия тим. Сред играчите на последния се откроили двамина. Единият бил вратарят Никола Аров – със своята внушителна фигура, с изключителната си смелост и самоотверженост той вече втора година вдъхвал увереност на защитата на червено-черно-белите. А тепърва му предстояли най-хубавите години в отбора – за който играл до 1954г., превръщайки се в един от легендарните вратари за всички времена.
Другият измежду отличилите се играчи в червено-черно-бяло също щял да се превърне в легенда – но не на пловдивския, а на българския футбол. Това бил Крум Янев, 20 годишният талантлив полузащитник на пловдивчани, който изиграл един от последните си мачове за клуба. И отново показал своите заложби, амбицията си – които му коствали подчертаната твърдост на противника…
Месец след този мач Крум Янев бил изпратен да отбие военна служба в Дом на народната войска – Пловдив, от там продължил в ЦДНВ – за да стане един от легендарните играчи през 50-те години.

Ще завършим представянето на дебютните два мача за сезон 1949/50г., използвайки цялостния обзор, направен от столичното сп. “Свят”: „С включването на „10-те големи” в Републиканското футболно първенство, борбата стана значително по-интересна. Към нея вече се отправят погледите на футболните любители от всички краища на страната. Новият състав на „А” републиканската дивизия, както е известно, е променен. Сега в нея влизат следните тимове: „Левски”, „ЦДНВ”, „Локомотив”, „Славия” и „Спартак” (София), „Ботев” (Варна), „Славия” (Пловдив), „Марек” (Марек), „Септември” (Плевен) и „Ботев” (Пловдив). Последните два тима заемат местата на „Ботев” (Бургас) и „Бенковски” (Видин), които загубиха правото си да останат в дивизията.
Първият кръг от новото първенство на „А” републиканска дивизия бе изигран в събота и неделя. В четирите срещи се получиха резултати, които не са далеч от предварителните очаквания. Макар и с непълен тим, без Соколов, Димчев и Спасов, републиканският първенец „Левски” се справи лесно с новия член на дивизията – „Ботев” (Пловдив) и спечели първите две точки в тазгодишното първенство.
Въпреки че пловдивчани показаха доста ценни качества, победата на „Левски” можеше да бъде много по-голяма, ако нападението бе използувало десетките възможности, които му се откриха. Предната петорка на „жълто-червените” (такива са цветовете на Левски в този мач, бел. моя – АА) игра добре, що се отнася до провеждане на комбинациите и постройката на нападенията. Точните подавания и бързите слизания на крилата всяваха много често смут в твърдата пловдивска отбрана, но почти всички пощенски нападатели не шутираха достатъчно силно и достатъчно точно и това спаси мрежата на „Ботев” от повече посещения на топката. Освен това, много често едни, двама, а понякога и трима нападатели на „Левски” попадаха в добре построявани изкуствени засади. Този малко овехтял маниер на отбрана отдавна е изоставен от големите тимове, поради това, че изкуствените засади са нож с две остриета.
Победата на „Левски” го постави още след първия кръг начело и на новото класиране. Дали „Левски” ще съумее да се задържи отново на това почетно място, зависи от играта, която ще покаже в предстоящите мачове…

в-к Свят 1949г.

Време е за епилог.
Преди точно 60 години в първия кръг от първенството, събота, Ботев Пловдив гостувал на Левски София. Ден по-късно Локомотив Пловдив, тогава с името Славия Пловдив, посрещнал ЦСКА – тогава ЦДНВ.

Днес също е така – в първия кръг, събота, Ботев Пловдив гостува в София на Левски. Ден по-късно Локомотив Пловдив посреща ЦСКА.

През 1949г. Левски София бил действащ държавен първенец. Днес също е такъв.
През 1949г. ЦДНВ бил вицешампион. Днес също е такъв.

През 1949г. Ботев бил новак в елитната дивизия, съставил отбора си предимно от млади играчи-донаборници. Днес комай е отново своеобразен “новак” – защото ще бъде представляван от практически нов отбор, съставен също от млади играчи.

През 1949г. Спортклуб продължавал да бъде лицето на футболен Пловдив, отстояващ футболната чест на града през повече от десетилетие.
Днес отново той, с името Локомотив Пловдив, е стожерът на пловдивския футбол – извоювал през последните години държавна титла, Суперкупа, бронзови медали, два полуфинала за Купата.

Да, може би наистина историята се повтаря – кой знае?
Ала, дори и да е така, тя винаги съдържа шанс за усъвършенстване. Ето защо, пазейки поуката от миналите дни, искаме да изкажем надеждата, че след няколко дни мачовете на двата пловдивски клуба ще донесат повече успех, отколкото онези отпреди шест десетилетия.
Дано!

П. С. Смятаме, че духът на настоящата статия изисква да завършим с една уговорка.
Започнахме разказа за първия официален мач между Локомотив Пловдив и ЦСКА, представяйки историческата истина спрямо нашия клуб. От друга страна, през последните години се засилват гласовете, пледиращи за пряка историческа приемственост между днешния ЦСКА и Офицерски спортен клуб АС23.
Без да вземаме отношение в случая, бихме споменали, че лесно можем да разкажем и за първия мач на нашия клуб срещу АС23. Още повече, че става дума за твърде важен двубой, за зрелище, чиито перипетии се помнели дълго време.
Ала бихме тръгнали да правим това, ако и когато стане необходимо.

    Оставете Вашият коментар