Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – Левски София: ранните сблъсъци за Купата

Публикувано на 14 Mar 2012 от

В ретроспекцията на ранните битки с Левски Сф за Купата избрахме този мач, защото той разкрива много от „локомотивския характер”. Единадесетте на терена се хвърлили в битката всеотдайно, не жалейки сили за решителното гостуване след няколко дни.

Тъй всеотдайна била тяхната публика: макар в ранен следобед на делничен ден, тя „изпълнила до краен предел стадиона”, за да окуражава тима си. Той се отплатил със сърцата и доблестна игра – посечена от грубости.

Именно последния факт направил така, че в този ден да се прояви не само обичта на локомотивските привърженици, но да избуи и техният гняв – нека чуем как „Нар. спорт” разказал този четвъртфинал: “Мнозина след свършването на мача “Локомотив” Пд – “Левски” Сф се изказваха: „Както започна играта, ако беше продължила до края, това щеше да бъде най-хубавата среща за годината.” Наистина, много бърза, динамична и правилно построена игра.

Съставите бяха равностойни. Не може да се каже кой отбор бе по-добрият. Но изглежда, че винаги трябва да има момент, в който да се даде развръзка и да се определи както победителят, така и промяната в първоначалния облик на играта. А този момент бе не отбелязването на гола, който наистина бе прекрасен, а малко след това, когато Филипов (Лев) без топка и без причина ритна Кънчев (Лок). От 66-та мин. “Локомотив” остана с 10 състезатели. Играта се промени коренно и въпреки, че бе много коректна, темпото спадна. У всички остана впечатлението като че ли домакините благодарение на тази нежелателна случка загубиха началния си устрем и се предадоха. До края “сините” превъзхождаха, но само числено. Те изглежда се задоволиха с минималния резултат и не използуваха малкото положения за гол поради забавяне на Йорданов и Илиев. През първото полувреме “Локомотив” показа много добра игра за първа топка при безпогрешно действуване на крайната отбрана.

… В началото на вторите 45 мин. бе засилен натискът на домакините. Но една контраатака в 66-та мин. с комбинация между Абаджиев и Илиев завърши със силен удар на последния. Кунчев изби, но притичалият Йорданов в движение заби неспасяемо – 1:0 за “Левски”. И след това, вместо гостите да натиснат противника си, стана обратното. Те бяха принудени да се върнат в гъста отбрана, но “Локомотив” не можа да използува това… След мача група запалянковци предизвикаха нежелателен инцидент със състезателите на гостите и по-специално с Филипов.” (ил. 4, 5)

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Илюстрация 5

Илюстрация 5

 

Комай този „нежелателен инцидент” оставил не по-малка следа от самия мач във футболния фолклор на Пловдив. За него сме слушали разкази на неколцина привърженици, но тук ще дадем думата на двама от участниците: единствените понастоящем живи играчи от онзи тим преди 55 години.

Единият е Атанас Тасев, а другият – самият главен герой, Иван Кънчев.

Ала преди интервютата с тях, нека положим финалния щрих на тази страстна за локомотивци седмица.

Дошла и неделята, 20 октомври 1957г. Организирали се в предходните дни и изпълвайки специален влак, над 2000 пловдивчани се изсипали в Стара Загора, за да подкрепят своя любимец. Уви, липсата на Кънчев, както и внезапно явилата се да ръководи мача местна съдийска тройка, предрешили двубоя – 1:0 за домакините. (ил. 6)

Илюстрация 6

Илюстрация 6

И макар впоследствие мачът да бил анулиран (заради недопустимо рефериране), двете поредни загуби в решителни срещи оказали своето влияние… Така Локомотив се простил и през този сезон с мечтата за завръщане в единственото прилягало му дотогава място – елитната футболна група.

    Оставете Вашият коментар