Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив – Левски София: ранните сблъсъци за Купата

Публикувано на 14 Mar 2012 от

Ала 1955г. донесла внезапен крах в дебрите на втората дивизия. Първият опит за светкавично завръщане се оказал неуспешен. Сега, в есента на 1957г. идвал краят на сезона – и новите надежди за място в елита. Пътят минавал през пряка битка с Ботев от Стара Загора. Именно на него пловдивчани щели да гостуват в неделя, 20 октомври. Няколко дни преди това обаче – на 16 октомври, те посрещали в четвъртфинал за купата самия неин носител, Левски София.

Дори само този факт – че носителят на Купата щял да защитава трофея си в Пловдив, предизвиквал голям интерес. Но не само: по традиция, всяко посрещане на софийския Левски гарантирало оспорван и страстен двубой.

Всичко това нагнетявало интереса на пловдивската публика. От друга страна, интригата се затягала и заради факта, че синият тим виждал в турнира за Купата последна възможност да спаси сезона – доколкото в първенството ЦДНА бил почти сигурен първенец.

Така се разгарял интересът към този двубой. Духовете на пловдивската футболна публика били вълнувани от надежди, опасения, прогнози, предчувствия… Интересът към мача се отразявал и в задължителната предварителна продажба на билети – с оглед да се избегне огромното струпване пред касите на игрището. А в самия ден на сблъсъка, пловдивският „Отечествен глас” предоставил трибуна за треньора на Локомотив – Иван Радоев, голяма фигура от летописа именно на Левски Сф: „Нашият отбор вече придоби правилен маниер на техническа и тактическа игра, а именно: висок дух, борба за първа топка, издръжливост и по-често стреляне във вратата на противника… Нашият отбор ще вложи всички усилия, за да даде отпор на големия противник чрез коректна игра.” (ил. 1, 2)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

 

С тази увереност на именития си, легендарен наставник, локомотивци щели да влязат в двубоя. Нея споделяла и дългата върволица от хора, стекла се към игрище „Локомотив” и заляла до последно място бетонната му трибуна. Бил 16 октомври 1957г., дошло било времето за сблъсъка на сини и черно-бяло-червени!

„Вчера се състояха три от четвъртфиналните срещи от турнира за купата на Съветската армия. В Пловдив местният „Локомотив” се срещна с носителя на този скъп трофей – „Левски” София. Интересът, който проявиха към този мач многобройните любители на футболната игра, изпълнили до краен предел стадиона, бе напълно оправдан. Играта отначало докрай бе динамична, изпъстрена със смислени нападения. Софиянци се надяваха, че ще се справят лесно с футболистите на „Локомотив” и излязоха на терена прекалено самоуверени в своята победа. Но на тяхната по-добра техника локомотивци противопоставиха амбиция, борбеност и изненадващи удари във вратата. Те атакуваха предимно чрез бързите Кънчев, Лазаров и Съчмалиев. Но и този път се опитваха да намерят най-прекия път до вратата на противника през центъра и малко използуваха крилата си. Затова всичките им атаки се проваляха.

Все пак, ако се направи една равносметка, през първото полувреме пловдивчани създадоха повече положения за гол, отколкото гостите, за което говори и съотношението на ъгловите удари – 5:1 в полза на „Локомотив”. В 16-та мин. Кънчев за малко не откри резултата, но вратарят изби в ъглов удар. Гостите действуваха по-правилно. Те използуваха бързината на нападателите си, но стреляха слабо и с това улесняваха задачата на отбраната и на вратаря Кунчев. Полувремето завърши без да бъде отбелязан гол и в двете врати.

След почивката и двата отбора продължиха да играят настъпателно. Няколко бързи прехвърляния, завършиха с удари на Милков, Дечев и Кънчев (Л) във вратата на „Левски”, но до откриване на резултата не се дойде. На свой ред и нападателите на гостите пропуснаха да реализират няколко изгодни голови положения. Йорданов остана сам пред опразнената врата на Кунчев, но прати топката високо над напречната греда. При една контраатака на софиянци в 62-та мин. Абаджиев се промъкна през центъра и стреля остро отблизо. Кунчев изби, но Йорданов посрещна топката и този път я прати в мрежата. 1:0 за „Левски”.

След отбелязването на гола играта стана на моменти доста груба. Централният защитник на „Левски” Филипов контузи тежко Кънчев, който не можа да продължи играта. Контузени бяха също Лазаров и Бъчваров, но съдията остана равнодушен към тези грубости. До края на срещата футболистите на „Левски” подсилиха защитата си, като на моменти само Йорданов беше останал напред.

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Мачът завърши при резултат 1:0 за „Левски”. Ръководството на съдията М. Маринов от Бургас беше колебливо и несигурно. Той не само, че не вземаше под внимание присъжданията на страничните съдии, но и остави ненаказана постъпката на Филипов, като дори и не го предупреди. За да се стигне до грубости до голяма степен вина има и съдията.” („Отечествен глас”, ил. 3)

    Оставете Вашият коментар