Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Март

1963г. Георги Текелиев - българин, защитник; играл в Хасково (1983/84, А група, 1984/85, Б група), Локомотив (Пловдив) (1985/88, А група), Академик (София) (1988/89, Б група), Септември (София); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 66/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 14.09.1985 срещу Пирин (Благоевград) (3:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Първият мач Локомотив Пловдив – Берое Стара Загора

Публикувано на 28 Aug 2009 от

В четвъртия кръг от настоящия сезон Локомотив Пловдив посреща Берое Стара Загора. Това ни предоставя възможност да разкажем за първия официален мач между двата клуба.

Преди самия разказ обаче, трябва да отбележим затруднението, изникващо в случая. Става дума за това, че различните визитни картички на Берое, които БФС публикувал през годините, съдържат различаваща се помежду си информация (илюстр. 1-3).

Заради това положение се насочихме към най-меродавния източник относно родословието на Берое. А именно – привържениците на клуба. Историческата секция на техния интернет-сайт обаче не разказва последователна биография, а само изброява всички имена, които Берое е носил досега (http://beroe.eu/history/).

Проблемът е, че това са имена не на един, а на множество клубове. Тяхното сливане през годините е довело до създаване на днешния Берое.

Илюстрация 1

илюстр. 1

Илюстрация 2

илюстр. 2

Илюстрация 3

илюстр. 3

Заради това положение, избрахме своеобразен подход, разказвайки за първия мач на нашия клуб срещу Берое. А именно – представяме няколко “първи мача”. Тоест, описваме първите мачове на Локомотив Пловдив срещу няколко от онези клубове, чието сливане породило днешния Берое.

Конкретно, това са мачовете срещу Железничарски спортен клуб (през 1940г.), Ударник (през 1954г.) и Ботев (през 1957г.).

През ноември на 1940г. Локомотив Пловдив срещнал за първи път някой от клубовете, вплетени в днешния Берое. Тогава клубът ни носел името, с което бил основан – Спортклуб, а старозагорският съперник се казвал ЖСК.

Двата клуба членували в Южнобългарската футболна дивизия. Тя била основана през есента на същата 1940г. – което се наложило заради разпадането на Националната дивизия.

Южнобългарската дивизия включвала осемте най-изявени отбора от Южна България. Това били:

  • Спортклуб Пловдив, единствен представител на Южна България в разпадналата се Национална дивизия;
  • Ботев Пловдив, първенец на Пловдив за 1940г.;
  • Левски Пловдив, второ място в първенството на Пловдив за 1940г.;
  • ЖСК Стара Загора, първенец на Старозагорска спортна област за 1940г.;
  • Трицвет Чирпан, първенец в турнира за Царската купа на Старозагорска спортна област за 1940г.;
  • Георги Дражев Ямбол, първенец на Тунджанска спортна област за 1940г.;
  • Ботев Хасково, първенец на Хасковска спортна област за 1940г.;
  • Атлетик Дупница, първенец на Рилска спортна област за 1940г.

На 10 ноември 1940г. Спортклуб гостувал в Стара Загора на ЖСК. “Спорт” накратко разказал: „Новият мач на местните железничари от борбата за първенство в Южната дивизия предизвика тук много голям интерес. И това бе обяснимо, защото днес ЖСК игра с довчерашния член на нацдивизията, Спортклуб от Пловдив. … Рутинираният тим на пловдивци веднага взе играта в свои ръце, диктуваше развоя й и маркира до края на мача четири гола. Пловдивци оставиха добро впечатление със своята издържана игра.” (илюстр. 4)

В цялостния обзор на изминалия кръг, “Спорт” коментирал: “Мачът в Стара Загора показва, че рутината има решителна роля в състезанията. Домакинството в случая не е играло никаква роля и железничарите са преклонили глава. Спортклуб с победата си от вчера се реабилитира достойно за равния мач миналата неделя. Защото – полученото вчера 4:0 е изтръгнато дори на чужд терен.”

Илюстрация 4

илюстр. 4

Такъв бил първият досег на нашия клуб с един от онези клубове, формирали днешния Берое. За мача през 1940г. ще допълним, че той бил ръководен от местен стажант рефер – спортклубци направили този компромис, защото назначеният от БНСФ съдия не се явил. А основен дял за победата имали головете на централния нападател Христо Попов.

Четиринадесет години по-късно, през 1954г., нашият клуб срещнал друг измежду онези, формирали днешния Берое. Тогава клубът ни вече носел настоящото си име, а съперникът от Стара Загора бил Ударник.

Равнището, на което те се срещнали, била елитната “А” група. Старозагорци дебютирали в нея, а на 17 април трябвало да гостуват на един от най-добре представящите се през сезона тимове – Локомотив Пловдив.

Ето какво разказал пловдивският “Отечествен глас”: „Железничарите играят срещу вятъра. Въпреки това те имат превес в играта и постоянно напират към вратата на трудослужащите. В 16-та мин. Милков се врязва между крайната отбрана на старозагорския отбор и отблизо постига първия гол. До края на полувремето няколко удобни положения за повишаване на резултата са проиграни от нападателите на пловдивския отбор.

След почивката инициативата е отново в железничарите. До 15 мин. те обсаждат вратата на Паскалев, но благодарение хубавата игра на трудослужащите и поради неточните удари на пловдивските нападатели резултатът остава непроменен. В отбора на железничарите се чувствува отпускане, което бе използувано от гостите да се освободят от обръча и да застрашат на няколко пъти вратата на Бечиров, който в 24-та мин. е сменил Кунчев. Към края на мача натискът към вратата на гостите е много силен. В 28-та мин. Прахаров с далечен удар покачва на 2:0. Малко по-късно Кошеров прехвърля на Дечев и резултатът е отново променен – 3:0 за „Локомотив”. В последните 5 мин. Кошеров бие няколко силни удара, но покрай напречната греда. 30 сек. преди края той постига четвъртия гол за своя отбор.” (илюстр. 5).

Илюстрация 5

илюстр. 5

Така завършил този мач – головете на Николай Милков, Димитър Прахаров, Никола Дечев и Андрея Кошеров осигурили убедителна победа за тима в червено-черно-бяло. Тя била важна и заради това, че утвърдила локомотивци на второто място във временното класиране (илюстр.6).

Трябва да се добави, Локомотив Пловдив разполагал с най-стабилната дотогава отбрана – играчите от ариергарда били допуснали само два гола в шестте си мача (първенството се провеждало по съветски модел, пролет-есен).

Илюстрация 6

илюстр. 6

Накрая, ще разкажем за 1957г. – тогава Локомотив Пловдив срещнал Ботев Стара Загора. Последният клуб бил изграден от сливането на дотогавашните Ударник, Спартак и СКНА.

И през 1957г. българското първенство продължавало да се провежда по съветски модел – започвало през март, за да завърши през ноември. Есента на същата година станала арена на ожесточена битка в Южната “Б” група. Четири тима спорели за първото място, осигуряващо директно влизане в елитната “А” група. Това били софийските Академик и Септември, Ботев Стара Загора и Локомотив Пловдив.

Последните два отбора се очертавали като главни фаворити, а техният директен сблъсък бил на 20 октомври 1957г. в Стара Загора. Именно този мач се превръщал в решителен за сезона – победителят в него почти сигурно щял да встъпи в “А” РФГ.

Тази тъй близка възможност изпълвала с ентусиазъм привържениците на Локомотив Пловдив. Любимият им отбор вече втора година играел в “Б” група – което никак не подхождало на изключителното уважение, което дотогава си извоювал сред българската спортна публика.

Ето защо в дните, предхождащи 20 октомври, настроението, обзело публиката на Локомотив Пловдив, било само за победа – тя щяла да дойде и вследствие всеотдайната подкрепа от трибуните. Да, ентусиазмът се усещал в атмосферата на Пловдив – повече от седмица преди гостуването в Стара Загора, “Отечествен глас” накратко съобщил: „По случай срещата за първенство на „Б” РФГ между отборите на „Локомотив” Пд и „Ботев” Ст. Загора на 20 т.м. се организира специален транзитен влак до Стара Загора и обратно. Записвания стават до 16 т.м. в канцеларията на „Локомотив”. (илюстр.7)

Това съобщение било публикувано на 12 октомври, а три дни по-късно същият вестник припомнил: „Груповото и единично записване за специалния транзитен влак до Стара Загора и обратно, който се организира на 20 т.м. по случай срещата за първенството на Южната „Б” РФГ между „Ботев” (Ст.З) и пловдивския „Локомотив”, за привържениците на футболното дружество „Локомотив”, продължава в канцеларията на дружеството.” (илюстр.8)

Илюстрация 7

илюстр. 7

Илюстрация 8

илюстр. 8

Решителният за сезона мач бил насрочен за неделя, 20 октомври в Стара Загора. Няколко дни преди това обаче, в сряда, локомотивци имали не по-малко изпитание – в четвъртфинал за Купата посрещали нейния носител, Левски София. Тъй като този мач се оказал свързан с гостуването в Стара Загора, а и сам по себе си бил твърде интересен, то “пътьом” ще му отделим внимание.

„Отечествен глас”, четвъртък, 17 октомври 1957г.: „Вчера се състояха три от четвъртфиналните срещи от турнира за купата на Съветската армия. В Пловдив местният „Локомотив” се срещна с носителя на този скъп трофей – „Левски” София. Интересът, който проявиха към този мач многобройните любители на футболната игра, изпълнили до краен предел стадиона, бе напълно оправдан. Играта отначало докрай бе динамична, изпъстрена със смислени нападения. Софиянци се надяваха, че ще се справят лесно с футболистите на „Локомотив” и излязоха на терена прекалено самоуверени в своята победа. Но на тяхната по-добра техника локомотивци противопоставиха амбиция, борбеност и изненадващи удари във вратата. Те атакуваха предимно чрез бързите Кънчев, Лазаров и Съчмалиев. Но и този път се опитваха да намерят най-прекия път до вратата на противника през центъра и малко използуваха крилата си. Затова всичките им атаки се проваляха. Все пак, ако се направи една равносметка, през първото полувреме пловдивчани създадоха повече положения за гол, отколкото гостите, за което говори и съотношението на ъгловите удари – 5:1 в полза на „Локомотив”. В 16-та мин. Кънчев за малко не откри резултата, но вратарят изби в ъглов удар. Гостите действуваха по-правилно. Те използуваха бързината на нападателите си, но стреляха слабо и с това улесняваха задачата на отбраната и на вратаря Кунчев. Полувремето завърши без да бъде отбелязан гол и в двете врати.

След почивката и двата отбора продължиха да играят настъпателно. Няколко бързи прехвърляния, завършиха с удари на Милков, Дечев и Кънчев (Л) във вратата на „Левски”, но до откриване на резултата не се дойде. На свой ред и нападателите на гостите пропуснаха да реализират няколко изгодни голови положения. Йорданов остана сам пред опразнената врата на Кунчев, но прати топката високо над напречната греда. При една контраатака на софиянци в 62-та мин. Абаджиев се промъкна през центъра и стреля остро отблизо. Кунчев изби, но Йорданов посрещна топката и този път я прати в мрежата. 1:0 за „Левски”.

След отбелязването на гола играта стана на моменти доста груба. Централният защитник на „Левски” Филипов контузи тежко Кънчев, който не можа да продължи играта. Контузени бяха също Лазаров и Бъчваров, но съдията остана равнодушен към тези грубости. До края на срещата футболистите на „Левски” подсилиха защитата си, като на моменти само Йорданов беше останал напред. Мачът завърши при резултат 1:0 за „Левски”. Ръководството на съдията М. Маринов от Бургас беше колебливо и несигурно. Той не само, че не вземаше под внимание присъжданията на страничните съдии, но и остави ненаказана постъпката на Филипов, като дори и не го предупреди. За да се стигне до грубости до голяма степен вина има и съдията.”

Този злощастен за локомотивци четвъртфинал откроил много от клубните добродетели – и на отбора, и на привържениците. Последните препълнили стадиона в ранния следобед на делничен ден, за да окуражават своя тим – който се отблагодарил със сърцата и доблестна игра. Тя обаче била посечена от грубата игра на противника…

Заради това, в онзи октомврийски следобед се проявила не само всеотдайността на локомотивските привърженици, но и избуял справедливият им гняв – нека видим как “Народен спорт” разказал този четвъртфинал: “Мнозина след свършването на мача “Локомотив” Пд – “Левски” Сф се изказваха: „Както започна играта, ако беше продължила до края, това щеше да бъде най-хубавата среща за годината.” Наистина, много бърза, динамична и правилно построена игра. Съставите бяха равностойни. Не може да се каже кой отбор бе по-добрият. Но изглежда, че винаги трябва да има момент, в който да се даде развръзка и да се определи както победителят, така и промяната в първоначалния облик на играта. А този момент бе не отбелязването на гола, който наистина бе прекрасен, а малко след това, когато Филипов (Лев) без топка и без причина ритна Кънчев (Лок). От 66-та мин. “Локомотив” остана с 10 състезатели. Играта се промени коренно и въпреки, че бе много коректна, темпото спадна. У всички остана впечатлението като че ли домакините благодарение на тази нежелателна случка загубиха началния си устрем и се предадоха. До края “сините” превъзхождаха, но само числено. Те изглежда се задоволиха с минималния резултат и не използуваха малкото положения за гол поради забавяне на Йорданов и Илиев. През първото полувреме “Локомотив” показа много добра игра за първа топка при безпогрешно действуване на крайната отбрана. … В началото на вторите 45 мин. бе засилен натискът на домакините. Но една контраатака в 66-та мин. с комбинация между Абаджиев и Илиев завърши със силен удар на последния. Кунчев изби, но притичалият Йорданов в движение заби неспасяемо – 1:0 за “Левски”. И след това, вместо гостите да натиснат противника си, стана обратното. Те бяха принудени да се върнат в гъста отбрана, но “Локомотив” не можа да използува това… След мача група запалянковци предизвикаха нежелателен инцидент със състезателите на гостите и по-специално с Филипов.”

За „нежелателния инцидент” разказаха в интервюта с нас двама играчи на тима – единият бивш (Кирил Пазвантов), а другият – участник в мача (Атанас Тасев). След края на срещата част от привържениците нахлули на терена и централният защитник на гостите – Филипов, получил от публиката наказанието, което реферът му спестил – макар и в случая то да било несравнимо по-тежко за него…

А самият Иван Кънчев сподели: “Благой Филипов замахна и, нарочно, с всичка сила ме ритна в опорния крак – почувствах много силна болка и излязох от игра. Кракът ми моментално се поду, беше огромна подутина, не можех да стъпвам на него. А след мача привържениците не напускаха трибуните, искаха да се докопат до Филипов. Тогава председателят на дружеството Атанас Шейтанов дойде при мен и ме помоли: “Кънчев, излез и им кажи, че нищо ти няма, защото не се знае какво може да се случи!”. Пък аз не мога да ходя, как да им кажа такова нещо? И в крайна сметка, успяха да се докопат до Филипов, доста юмруци имаше по него, особено от един запалянко – Нямцата. Наложи се да спасяват Филипов през зиданата ограда на стадиона откъм Сточна гара, а пък на ж.п. линията го чакаше един локомотив, който го закара до Централна гара и оттам, с целия отбор на Левски – отпътува за София.”

Такива събития се разиграли само четири дни преди решителния за сезона мач – на 20 октомври 1957г. Локомотив Пловдив трябвало да гостува на прекия си конкурент в Стара Загора.

Но не само нелепата загуба нагарчала, но още повече тежало отсъствието на голмайстора на тима – Иван Кънчев. Въпреки това надеждите не угасвали. Защото отборът, както винаги дотогава, щял да има зад себе си подкрепата на своята публика – която се готвела за поредния свой десант, следвайки отбора в червено-черно-бяло.

Ден преди старозагорския мач “Отечествен глас” съобщил: „Записалите се за специалния транзитен влак Пловдив – Ст. Загора и обратно могат да получат пътните си билети в канцеларията на „Локомотив” днес от 15ч. и на гарата преди тръгване на влака в неделя.” (илюстр.9)

Илюстрация 9

илюстр. 9

И в студеното октомврийско утро тръгнала публиката на Локомотив Пловдив – тръгнала, за да бъде с тима си в решителната битка за годината. Впечатлен от поредния внушителен десант на пловдивчани, „Народен спорт” започнал репортажа от мача именно с думи за тях – “Над 2 000 пловдивчани, дошли нарочно за мача, останаха разочаровани. Техният любимец “Локомотив” напусна терена, победен с 1:0. Поучени от поражението в предишната среща, състезателите на “Ботев” играха така, както не са играли от началото на сезона.” (илюстр.10)

Илюстрация 10

илюстр. 10

Поради огромния интерес, обзел Пловдив спрямо решителния мач в Стара Загора, “Отечествен глас” изпратил нарочен журналист, за да го отрази. Това бил Г. Джангозов, който разказал: „Играта започна бързо и нервно. В 17-та мин. Далаков (Б), който бе в засада, получи топка и след като страничният съдия Л. Апостолов не вдигна флага, би и отбеляза единствения гол. През останалото време локомотивци имаха пълно териториално превъзходство. Около 60-та мин. Милков (Л) изпрати мигновено подадената му от Лазаров (Л) топка в мрежата на „Ботев”, но съдията Цветков не призна гола. Футболната среща между „Локомотив” Пд и „Ботев” Ст. Загора е опорочена и пловдивчани с право подадоха контестация до Републиканската секция по футбол. Тя трябва да се преиграе поради следните причини: Републиканската секция по футбол реши и изпрати за срещата в Ст. Загора за главен съдия Цв. Цветков и за странични Любен Панов и Хр. Пехливанов, всички от София. Решението на секцията е разумно и щеше да осигури обективно ръководство в тази решителна среща. Но в Ст. Загора местните ръководители не допуснаха назначените съдии и поставиха свои – Ламбо Апостолов, член на ръководството на „Ботев” (?!) и Николай Петков. Физкултурните дейци от Ст. Загора постигнаха своето – потвърден бе вкараният от засада „гол”. Освен това не бе признат в полза на „Локомотив” правилно отбелязаният, чист гол от Милков. Републиканската секция по футбол ще трябва в най-къс срок да разгледа тази постъпка и да накаже строго виновниците.” (илюстр.11)

Илюстрация 113

илюстр. 11

Такава била гледната точка, застъпена в “Отечествен глас”, ала всъщност текстът, който Г. Джангозов предал на вестника, бил далеч по-обширен – неговият оригинал се съхранява в Държавен архив-Пловдив (фонд 1036, оп.1, а.е.57). Той носи заглавие “Скъпа загуба с евтин, съмнителен гол”: “Стадион “Локомотив” в Ст. Загора, според местни хора, не е виждал досега толкова публика, която бе препълнила и четирите му страни около футболното игрище. Само от Пловдив имаше около 2000 души – симпатизатори на своя любим отбор “Локомотив”. Те бяха уверени в победата при днешната му среща с местния “Ботев”…

Играта започна бързо и нервно. Домакините в началото имат лек превес. Личи у тях волята за победа – борят се за всяка първа топка. Локомотивци проявяват известна мудност, не могат да се свържат. Това трае до 15-та минута. След това те спират напора на ботевци, свързват се и атакуват с бързи прехвърляния. Матвеев получава далечна топка, врязва се и бие остро – едва не открива резултата, но вратарят Бармуков има хубава проява и спасява. В 17-та мин. ботевци атакуват – Далаков получи топка зад Попов и Атанасов, колебае се дали да бие, страничният съдия Ламби Апостолов (от Ст. Загора, член на ръководството на “Ботев”) не вдига флаг за засада, Кунчев – вратарят на “Локомотив”, не излиза да улови, имаше възможност, уверен е в засадата, тогава централният нападател на старозагорци леко бутва топката в мрежата на пловдивчани. Съдията Цветков сочи центъра… Този евтин гол не обезкуражава локомотивци. Наскоро те установяват надмощие. Отново вратарят на “Ботев” спасява стопроцентов гол. Вече ботевци рядко стигат до наказателното поле на локомотивци.

Второто полувреме започна с бурен натиск на “Локомотив”, който трая до края на срещата. Но ботевци направиха „бетон”. Те искаха на всяка цена да запазят резултата от първото полувреме. Вратарят им ги спаси от три-четири гола. В 50-та мин. Лазаров пропусна сигурен гол. Следваха четири последователни корнери пред вратата на „Ботев”. И пак пропуски на локомотивци и отлични прояви на Бармуков. В 60-та мин. вратарят на „Ботев”, в желанието си да бави, започна да тупка топката в пеналтерията. Тук той бе атакуван, както всеки друг противников играч, от локомотивците Лазаров, Милков и Дечев, а отбраняван от крайната си отбрана. Лазаров успя да отнеме топката и да я подаде на Милков, който мигновено я изпрати в мрежата на „Ботев”. За почуда, съдията Цветков, след като топката бе в мрежата, отсъди наказателен удар на Лазаров (!?). За втори път „Локомотив” бе явно ощетен…

Играта стана още по-напрегната. Цялата отбрана на „Локомотив” мина в половината на „Ботев” и често достигаше до наказателното му поле. Особено активен бе Станчев. А нападателите на „Локомотив” се суетяха пред вратата на противника си и не стреляха веднага, а се увличаха в солова игра. Често играта се сбиваше в центъра, а малко се работеше с крилата. … Безспорно локомотивци бяха по-добрите на терена, показаха по-добра техника, но не можаха да използуват умората и паниката на противника си, каквито той показа през второто полувреме.

Изводи и куриози в срещата между „Локомотив” и „Ботев”: за отбраната на „Локомотив” (Атанасов, Попов, Станчев и Бъчваров) могат да се кажат само добри неща. Често отбраната се превръщаше в нападение, защото нападението бе разпокъсано, неспоено и нерезултатно. Обща слабост на отбора бе високата топка.

… Една от основните причини за днешния резултат е и срещата с „Левски”, при която бе изкаран от строя Кънчев (в която среща той и други играчи не трябваше да бъдат включвани като се знае твърдата игра на левскарите!).

За нас срещата между „Локомотив” Пловдив и „Ботев” Ст. Загора е опорочена поради следните три важни обстоятелства:

1. Републиканската секция по футбол реши и изпрати за тази среща в Ст. Загора за главен съдия Цветан Цветков и странични съдии Любен Панов и Христо Пехливанов – всички от София. Решението на секцията е много разумно, за да се осигури обективно ръководство за една решителна среща. Но… в Ст. Загора местните ръководители, които са приложили някакъв обичай на местно самоуправление, не допущат назначените от секцията съдии, а назначават свои: Ламбо Апостолов и Николай Петков. И местните ръководители постигнаха своето – поставеният местен страничен съдия ботевист се отплати достойно на съгражданите си. Републиканската секция по футбол ще трябва най-строго да накаже това своеволие и отмени незаконните му последици.

2. Отбелязаният гол в 17-та мин. от център-нападателя на „Ботев” е от засада!

3. Не е признат в полза на „Локомотив” правилно отбелязаният чист гол от Милков.

Въпреки този резултат, у локомотивци има сили и възможности да спечелят всички следващи срещи и да застанат на първо място в таблицата на Южната „Б” републиканска футболна група! Необходимо е обаче и ръководителите на отбора да обмислят по-сериозно състава му за всяка среща.” (илюстр.12)

Илюстрация 12

илюстр. 12

С оглед на горните обстоятелства, Локомотив Пловдив подал жалба до Републиканската секция по футбол. В нея се казвало: „Другари, обжалваме редовността на горното състезание и молим полученият резултат на терена да се анулира и състезанието да се насрочи за преиграване, поради следните причини:

1. Поради това, че в редица състезания на чужди терени отборът ни бе ощетяван по един или друг начин от назначените местни помощник-съдии, ние предварително помолихме Републиканската съдийска колегия за това състезание, което е решително за първото място, да се назначи съдийски състав от София, който да ръководи безпристрастно горната среща. Това ние направихме въз основа на това, че бяхме сигнализирани още във вторник, какво за тази среща за помощник-съдии са определени: др. др. Ламби Апостолов и Никола Карджов, и двамата от град Ст. Загора и активни футболни деятели на физкултурното д-во „Ботев”. Вземайки под внимание важността на срещата, Републиканската съдийска колегия реши и назначи съдийски апарат в състав: Цветан Цветков, Владимир Попов, Христо Пехливанов, при дежурен др. Любен Кънчев – всички от София.

Преди започване на състезанието, ръководството на „Ботев” не се съгласи с назначените помощник-съдии и след близо 20 минутно пререкание с дежурния се наложи, а на терена като пом.-съдии излязоха горепосочените другари от Ст. Загора. Дежурният на състезанието др. Кънчев, след като видя, че при това положение трябва да се провали състезанието, на което присъствуваха повече от 10 000 души, предупреди ръководителите на отбора от град Ст. Загора, че за това те ще носят отговорност, а заяви пред нашия треньор, че той разрешава да започне състезанието, като взема под внимание нашите възражения и ще ги отрази в своя доклад.

Всичко това стана причина състезанието да не започне точно в 15.30ч., а в 15.45ч.

2. В резултат на явното пристрастно подпомагане на местните съдии, и специално на др. Ламби Атанасов, към 15-та мин. на първото полувреме при една явна засада, която накара нашият централен защитник да не реагира, а вратарят ни да се спре, бе отбелязан гол в нашата врата. В този момент съдията др. Цветков, който ръководеше по диагоналната система, се намираше към центъра на игрището и не бе в състояние да прецени горното положение. Виждайки, че пом.-съдията не маркира засадата, той посочи центъра на игрището.

3. През второто полувреме играта протече при подчертано надмощие на нашия отбор. Към 75-та мин. нашият централен нападател бе в съвсем удобно положение в близост до вратата на „Ботев”, като в момента, когато да нанася удара бе хванат за ръката от левия защитник и задържан за известно време, а топката бе избита от наказателното поле на противника. Явният 11-метров наказателен удар не бе маркиран, с което за втори път нашият отбор бе грубо ощетен.

4. Няколко минути по-късно вратарят на противника улови топката и започна да я удря по земята с явното намерение да печели време, а нашият десен краен нападател влезе правилно в борба с вратаря, която борба продължи повече от половин минута. При едно от тия тупкания на топката, последната бе отнета съвсем правилно от нашия нападател, тя попадна в нашия централен нападател, той поведе топката на няколко крачки и я прати във вратата на „Ботев”. До този момент съдията много внимателно наблюдаваше двубоя, без да отсъди нарушение при отнемането на топката и чак когато тя се озова в мрежата, за голяма учудване на всички присъствуващи, поглеждайки пак същия пом.-съдия, даде наказателен удар в наша вреда.

Ние считаме, че този гол е съвсем правилен, тъй като нямаше никакво нарушение, което да бе отбелязано от съдията. И в този случай той бе подведен от пом.-съдията Ламби Атанасов.

5. На състезанието за първенство на Южната „Б” РФГ между отборите на „Ч. знаме” Радомир и „Ботев” Ст. Загора, играло се на 22 септември т.г. в град Ст. Загора, е бил отстранен от игра състезател от отбора на „Ботев”. По неизвестни за нас причини, ръководещият състезанието не е отбелязал в доклада си това отстранение, вследствие на което Републиканската съдийска колегия не е взела отношение по този въпрос и състезателят не е бил наказан. Същият състезател взе участие и в мача срещу нас.

Молим да се направи щателна проверка на този случай! Съдията на гореупоменатото състезание какво наказание е искал за отстранения състезател и, ако не е искал, какви са причините.

Другари, предвид на това, че първенството навлезе вече в решителната си фаза и борбата за първото място в Южната „Б” група е оспорвана от няколко отбори, молим жалбата ни да бъде разгледана незабавно.” (илюстр.13)

Илюстрация 13

илюстр. 13

Републиканската секция по футбол взела единственото възможно решение – анулирала получения в Стара Загора резултат, насрочвайки преиграване за след края на сезона. (илюстр. 14)

На 1 декември 1957г., в мач, оказал се без значение, Ботев Стара Загора – първенец на Южната “Б” група, победил с 2:0 Локомотив Пловдив.

Илюстрация 14

илюстр. 14

    Оставете Вашият коментар