Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Кого изплаши българският фен ?

Публикувано на 13 Jun 2008 от
Кого изплаши българският фен?

Кого изплаши българският фен?

На 17.05.2008 се случи нещо, което отприщи невиждана за българските условия кампания, обвиняваща и охулваща действията на група младежи, по време на среща от вътрешното ни, футболно първенство. Ролята на съдник бе изиграна от различни по своят характер и обществена изява фигури, започвайки от Министър Председателя, Министъра на Вътрешните работи и се стигне до последният дописник в регионалните издания на Югозападна България. Подобна бърза и бурна реакция при хората идва само ако са застрашени живота, здравето и благосъстоянието им или просто казано, от страх.

Уплахата, оказа се, идва от граждани на България, със средна възраст по-малка от 19 години, жители на Пловдив, привърженици на един футболен клуб. Обвинени са в нарочно организирано хвърляне на предмети и самоделни бомби по група привърженици на ЦСКА, кротко наблюдаващи на градския стадион в Сандански двубоя между „червените” и местния Вихрен. Тези момчета извършиха нещо осъдително, лошо, което автоматически призова доброто, да влезе в борба със злото и да помогне на справедливостта да възтържествува. Знамето на добротата първо бе развято от съдници, набързо забравили за свинщините на „техни момчета” само седмица преди това, отново на футболна среща. После веднага бе поето от други уплашени „герои”, чието бивше вече политическо и оперативно ръководство днес виждаме уличено в престъпления. С неочаквана бързина, готовност да се включат проявиха и „добрите хора” от Българския Футболен Съюз, чрез своите първи радетели за ред и законност по стадионите на България. Съд и прокуратора от Сандански и Благоевград подмина „жриците на любовта” наредени като дроздове по „магистралата” между двата града, безбройните случаи на трафик на хора и наркотици в региона описани в нашата, гръцката и всякаква международна преса и с настървение захапа случая. Местната полиция с гордост показва подутите от бой лица на арестуваните, окичена до зъби с новата си екипировка за борба с масовите безредици. Така разбира тя справедливостта. Нямаше да разберем „как добрия убива змея” ако в разказването не се бяха включили най-добрите и безукорни разказвачи на приказки за събуждане, като господата Бареков, Коритаров, целият екип на националната телевизия и цялото останало журналистическо войнство.

Никой друг не се уплаши и никой друг не надигна глас, освен овластените в държавата ни и разбира се, преките „жертви”. последните са в кавички, защото при цялата олелия не видяхме и един пострадал. Значи физическите последствия нямат никакво значение в случая.. Защо тогава властта се уплаши и от какво? Това ли са най-големите застрашители на националната сигурност и това ли е най-голямата язва на обществото? Може ли някой управляващ да отговори и ако „Да!”, то „Защо?”? В противен случай има много лесен извод. За всеки е ясно, че това са най-обикновени, млади момчета, от обикновени семейства, на обикновени жители на страната. Като привърженици на футбола, те вече са виждали безнаказани убийства на президенти; всяка седмица са по порутените стадиони; постоянно са свидетели на далавери и машинации в любимият им спорт; търпят циничното отношение на всякакъв род ръководства, в това число и на полиция; слушат всевъзможни епитети и обиди.

Най-вероятната причина да уплашат така силно власт-имащите е готовността им да действат. С това, че отказаха да наблюдават изкуствен мач, в изкуствено футболно първенство, а вместо това, с изкуствена екскурзия, атакуваха и нараниха нереално фенове на „нереално” силният ни шампион. За това се чакат реални присъди. В Абсурдистан, за изкуствени престъпления, присъдите са реални, а за реалните престъпления, няма даже и изкуствени присъди.
Каква е вината на младежите, ще реши чувството за справедливост у обикновените, реални хора, сред които се числят задържаните, а върху него управляващите нямат власт.

    Оставете Вашият коментар