Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За първите футболни… „графити”.

Публикувано на 04 Feb 2012 от
Илюстрация 1

Илюстрация 1

Спортен клуб „Стефан Караджа” бил основан в читалище „Иван Вазов” – централното за Пловдив духовно средище, стаено току под извисяващата се камбанария на църквата „Св. Параскева”. Този именно бил късът пловдивска земя, който Караджа обхващал – района около Понеделник пазар. Раждането на клуба станало в самото начало на 1922г., когато „зимата прибираше последните си студове” – както К. Деляков поетично се изразил по страниците на „Юг” . (ил. 1).

Съзидателите на Караджа били хора от средната класа – „чиновници по различните държавни и частни учреждения, любители на спорта”, но също и „млади общественици, едновременно хора на просветната дейност.”

За кратко време клубът се разраствал и популярността му запалвала все нови хора от квартала. Това явно впечатлявало, та в един свой текст пловдивската „Правда” нарекла членовете на Караджа „многобройни и дисциплинирани”.
По разнообразни начини те изявявали сплотеността и съпричастността помежду си. Сред тях, например, били танцувалните вечеринки с благотворителна цел, които устройвали в читалище „Ив. Вазов”. Друга инициатива били публичните сказки във Военния клуб, „които професор Табаков държа пред едно многочислено младо и възпитано гражданство.”

Най-сетне, за още един почин, белязал обичта на съкварталците към клуба, ще разкажем сега. Става дума за мащабна рисунка, която членовете на Караджа направили. За нейно „пано” те избрали необичайно, но символично място – отвесните скали на Джамбаз тепе. Това именно ни показват няколкото снимки. (ил. 2-4)

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Рисунката, знакът, който караджисти положили върху скалата, било най-естественото нещо, онова, което ги сбирало: клубната емблема (ил. 5). За нейното отстояване те се хвърляли в битки на футболното поле, тя именно красяла черно-белите им фланелки. (ил. 6)

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Илюстрация 6

Илюстрация 6

 

Уви, тук предлаганите илюстрации не се отличават с най-блестящо качество – ала биват най-доброто, което съумяхме да издирим. Те не позволяват да се види в пълна яснота и отчетливост емблемата на Караджа. Ето защо, не би могло да се говори с абсолютна категоричност, че именно тя е изрисувана.

Ала, същевременно, смятаме нивото на изображение за напълно достатъчно, та да покаже в нужната степен, че именно емблемата на Караджа била изрисувана върху Джамбаз тепе. А и какво друго би могло да бъде – именно там, имено с такава форма и именно по това време?…

Разбира се, потърсихме и експертно мнение. Допитахме се до един от най-големите познавачи на пловдивското минало, при това специално на фотоси от миналия век. Това е дългогодишният служител на ТД „Държавен архив” – Пловдив, гл. експерт Владимир Балчев.
По негово мнение, рисунката по скалите на Джамбаз тепе с много голяма степен на сигурност е емблемата на Караджа. Отново с помощта на г-н Балчев, трите снимки бяха датирани към 20-те години на 20-ти век.
Именно това е времето на клуба Караджа, именно Понеделник пазар е неговият градски район, рисунката има пълно съвпадение именно с формата на караджистката емблема.
Е, нима би могло да е друго – на фона на тези безспорни съвпадения?

Изрисуваната емблема на Караджа не просъществувала обаче дълго. Допускаме, че след обединението с Атлетик е била заличена. Основанието: вече била родена нова гражданска общност, набираща сили за живот – Пловдивски Спортклуб.
Това, което със сигурност знаем, е, че през 1928г. емблемата на Караджа вече не фигурирала върху скалите на Джамбаз тепе – както илюстрациите показват. (ил. 7, 8).

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Илюстрация 8

Илюстрация 8

    Оставете Вашият коментар