Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 26 Април

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

В самото начало на 30-те години на миналия век духовете в българския футбол били раздвижени от идеята за единна национална дивизия. Макар учредяването й да претърпяло отлагане, през есента на 1937г. тя станала факт. Сред нейните най-дейни радетели били Иван Батанджиев (треньор на националния отбор) и Стефан Нойков, журналист от в. „Спорт”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Между аргументите за въвеждане на национална дивизия бил сочен примерът на съседни нам страни, чийто прогрес тръгнал именно оттам. Наистина, футболните основания за такава новаторска стъпка били многобройни:

  • шампионатът чрез национална дивизия би повдигнал цялостното ниво на българския футбол – защото дивизията щяла да обхване най-силните тимове и те щели да се срещнат по два пъти помежду си;
  • в условията на единна национална дивизия футболният първенец би се излъчил много по-справедливо: тимовете са напълно равнопоставени от регламента на провеждане, всеки играе срещу всеки (за разлика от дотогавашната система – преки елиминации на двойки тимове, изтеглени по жребий);
  • мачовете за държавно първенство щели да покрият целия сезон, от октомври до юни (за разлика от дотогавашния турнир за държавно първенство, провеждал се през август-октомври);
  • гарантираният брой мачове щял да подобри финансовото състояние на клубовете, тъй като приходът от посещаемостта бил основно перо в техните бюджети;
  • големият брой мачове на национално ниво означавал, че българските клубове щели значително да развият дотогавашния си организационен опит;
  • големият брой мачове на национално ниво изисквал отборите да разполагат с по-голям брой състезатели – оттук и нуждата да развиват своите юношески тимове с оглед на попълненията оттам;
  • националната дивизия се разглеждала и като стъпка по въвеждане на професионализма в българския футбол (на мястото на установилия се т. нар. „лъже-аматьоризъм”, при който някои играчи формално били аматьори, но на практика получавали приходи);
  • най-сетне, въвеждането на национална дивизия щяло допълнително да разпали интереса на българското общество към футбола.

Разбира се, дивизията срещнала и отрицатели – най-вече от страна на клубовете, които не успели да попаднат в нея при дебютния й сезон. Обективно обаче, най-голямото затруднение било финансовото – свързано с пътуванията на тимовете из страната.

Това наистина представлявало финансов риск и тежест. На фона на исканото от БНСФ 75% намаление за пътуване по БДЖ, малка утеха били първоначалните 33%, на които министърът на железниците склонил.

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Въпреки това, ентусиазмът бил много голям и финансовият риск си струвало да бъде поет. А съществували и находчиви опити за преодоляването му – какъвто бил примерът с ямболския „Георги Дражев”, който на практика въвел абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол! (ил. 5).

    Оставете Вашият коментар