Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 17 Февруари

1956г. Димитър Василев - българин; играл в Локомотив (Пловдив) (1976/77, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 7/0

1965г. Ювентус (Торино, Италия) - Локомотив (Пловдив) 1:1, Купа на Панаирните градове, 1/4 финал - Голмайстор: Димитър Мулетаров (72'); Състав: Станчо Бончев, Илия Бекяров, Георги Мицин, Иван Манолов, Иван Бояджиев, Иван Занев, Иван Кънчев, Димитър Грънчаров, Димитър Мулетаров, Спас Илиев, Петър Колев; Старши-треньор: Димитър Григоров; Торино (Италия), стадион "Комунале", 15 000 зрители, съдия Филип Берберян (Франция)

1969г. Славолюб Янкович - сърбин, полузащитник; играл в Цървена Звезда (Белград, Югославия), Пролетер (Зреняни, Югославия), Напредак (Крушевац, Югославия), Локомотив (Пловдив) (1996-пролет/97, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 39/3; Дебют за Локомотив (Пловдив): 17.02.1996 срещу Левски (София) (0:4)

1976г. Тодор Симеонов - българин, защитник; играл в Арда (Кърджали) (1995-есен, Б група), Чирпан (1996-пролет, Б група), Ботев (Пловдив) (1996/97, 1998-пролет, 1999/00-есен, А група), Локомотив (Пловдив) (1997-есен, А група), Марица (Пловдив) (1998/99, Б група), Славия (София) (2001-пролет/03, А група), Ла Валета (Малта) (2003/04, Примиер дивизия), Родопа (Смолян) (2004/06, А група), Спартак (Пловдив) (2006/10-есен, Б група); Мачове/голове в А група: 99/0; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 2/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 23.08.1997 срещу Миньор (Перник) (1:0); Мачове/голове в младежкия национален отбор: 8/0; играещ помощник-треньор на Спартак (Пловдив) (2010/-); изпълнителен директор на Спартак (Пловдив) (2010-есен/-)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

В самото начало на 30-те години на миналия век духовете в българския футбол били раздвижени от идеята за единна национална дивизия. Макар учредяването й да претърпяло отлагане, през есента на 1937г. тя станала факт. Сред нейните най-дейни радетели били Иван Батанджиев (треньор на националния отбор) и Стефан Нойков, журналист от в. „Спорт”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Между аргументите за въвеждане на национална дивизия бил сочен примерът на съседни нам страни, чийто прогрес тръгнал именно оттам. Наистина, футболните основания за такава новаторска стъпка били многобройни:

  • шампионатът чрез национална дивизия би повдигнал цялостното ниво на българския футбол – защото дивизията щяла да обхване най-силните тимове и те щели да се срещнат по два пъти помежду си;
  • в условията на единна национална дивизия футболният първенец би се излъчил много по-справедливо: тимовете са напълно равнопоставени от регламента на провеждане, всеки играе срещу всеки (за разлика от дотогавашната система – преки елиминации на двойки тимове, изтеглени по жребий);
  • мачовете за държавно първенство щели да покрият целия сезон, от октомври до юни (за разлика от дотогавашния турнир за държавно първенство, провеждал се през август-октомври);
  • гарантираният брой мачове щял да подобри финансовото състояние на клубовете, тъй като приходът от посещаемостта бил основно перо в техните бюджети;
  • големият брой мачове на национално ниво означавал, че българските клубове щели значително да развият дотогавашния си организационен опит;
  • големият брой мачове на национално ниво изисквал отборите да разполагат с по-голям брой състезатели – оттук и нуждата да развиват своите юношески тимове с оглед на попълненията оттам;
  • националната дивизия се разглеждала и като стъпка по въвеждане на професионализма в българския футбол (на мястото на установилия се т. нар. „лъже-аматьоризъм”, при който някои играчи формално били аматьори, но на практика получавали приходи);
  • най-сетне, въвеждането на национална дивизия щяло допълнително да разпали интереса на българското общество към футбола.

Разбира се, дивизията срещнала и отрицатели – най-вече от страна на клубовете, които не успели да попаднат в нея при дебютния й сезон. Обективно обаче, най-голямото затруднение било финансовото – свързано с пътуванията на тимовете из страната.

Това наистина представлявало финансов риск и тежест. На фона на исканото от БНСФ 75% намаление за пътуване по БДЖ, малка утеха били първоначалните 33%, на които министърът на железниците склонил.

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Въпреки това, ентусиазмът бил много голям и финансовият риск си струвало да бъде поет. А съществували и находчиви опити за преодоляването му – какъвто бил примерът с ямболския „Георги Дражев”, който на практика въвел абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол! (ил. 5).

    Оставете Вашият коментар