Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Май

2003г. Ботев (Пловдив) - Локомотив (Пловдив) 1:2, А група, 25 кръг - Голмайстори: Караманов (34'); Иван Пасков (89'), Мартин Камбуров (90'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов (69' - Мартин Зафиров), Петър Колев, Иван Пасков, Велко Христев; Несим Нешадов (58' - Кирил Котев), Жарко Серафимовски, Мартин Камбуров, Ванчо Траянов; Дончо Донев (74' - Красимир Димитриов), Екундайо Джаейоба; Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Христо Ботев", 15 000 зрители; съдия: Камен Алексиев; Поредният мач с "жълтите", в който очакванията се разминават с действителността. Локо владеят инициятивата през целия мач (като във всяко дерби през последните години), и пак както във всяко дерби достигат до успеха с кански мъки в последните 2 минути на мача. Головете на Пасков и Камбуров спасяват Локо в този мач, а очакванията за разгром остават за следващите мачове.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Един век пловдивски футбол!

Публикувано на 21 Oct 2010 от

Такива били първите два клуба на Пловдив – през 1911г. се появили „Св. Августин” и „Левски”. Тяхната първопроходническа роля била общоприета, а пловдивската преса от началото на 20-те години я легитимирала както пряко, така и по косвен начин.

Ще завършим с пример – “Борба”, 4 март 1923г.: „В неделя, 4 того, ще стане тържественото откриване на спортния сезон от пловдивските клубове: Колежа, Левски, Ботев, Бенковски, Победа, Рекорд, Бар Кохба, Марица, България и Караджа, които ще се черкуват в „Св. Богородица” и ще вземат участие в общото шествие до молебена.

Илюстр. 17

Илюстр. 17

След обед, точно 2 часа, спортистите събрани във военния клуб образуват шествие начело с музиката на французкия колеж „Св. Августин” и тази на 3 конен полк до площада Джумая, от където се отправят за плаца на артилерийските казарми и там по случай откриването на спортния сезон ще се състоят другарски игри от играчите на всички гореизброени клубове. Канят се всички сродни организации и дружества да подкрепят с участието си тържеството. Също всички граждански и военни власти, както и целото гражданство да посетят игрите на плаца при вход свободен. ОТ КОМИТЕТА.” (ил. 17)

В горното съобщение организационният комитет по откриване на спортния сезон подредил клубовете хронологично. А именно: „Св. Августин” (1911г.), „Левски” (1912г.), „Ботев” (1912г.), „Бенковски” (1915г.), „Победа” (1918г.), „Рекорд” (считан за фактически основан през 1920г.), „Бар Кохба” (1920г.), „Марица” (1921г.), „България” (1921г.) и „Караджа” (1922г.).

Макар и общоприета в началото на 20-те години, първопроходническата роля на „Левски” впоследствие била оспорена. Това започнало от средата на 20-те години, проточвайки се около две десетилетия.

Впрочем, този интригуващ и пламенен спор заслужава да е предмет на нарочна статия. Правейки крачка към нея, ще цитираме едно от най-любопитните свидетелства.

„Последни новини”, Пловдив, 22 декември 1940г., под заглавие „Кой е основателят на спорта в града”: „Преди няколко вечери по почин на управлението на Пловдивската спортна област се състоя другарска трапеза на пионерите на спорта в града. Вечерята бе домакинствувана от председателя на спортната област г. Дим. Щиплиев и на нея се бяха отзовали мнозина от старите спортни дейци, между които личеха Отец Озон, Отец Карагьозов, Андрея Сербезов, Д-р Мишел Орманян, Д-р Карачомаков, Д-р Лев Ненов и др. Г-н Щиплиев приветствува гостите и подчерта големите заслуги на спортното движение за запазване младежта от лошото влияние на улицата.

В тая среща документално, с представените касови книжа, които до днес са запазени грижливо от отец Карагьозов, се установи, че първият спортен клуб в града е носил името Левски – основан през 1911 година, а в последствие от него се отцепва една групичка, която образува с.к. Ботев – нещо, което бе потвърдено и от един от основателите на „Ботев”, който присъствува на вечерята, г. Каранешев. С това се слага точка на един спор, който съществуваше досега поради липса на положителни данни: кой е основател на спорта в града.

Илюстр. 18

Илюстр. 18

Илюстр. 19

Илюстр. 19

Левски е първият клуб в града. От книгите на същия личи, че клубът още в началото на своето основаване е проявявал рядко благородни инициативи, почти целият приход е отивал за подпомагане на бедни пловдивски граждани, заболели такива или семейства на убити през войната 1912 година. Изтъкна се, че и първите спортни врати са били направени с лично донесените на рамо чак от Бяла Черкова борови диреци от отец Карагьозов, Андрея Сербезов, П. Балабанов и други. Това може да ни подскаже с какъв голям идеализъм се е работило на времето, когато са липсвали условия за спортуването. Редом с „Левски” в онова време първи са спортували и учениците от Колежа, от които левскарите имат „закупена” първата топка по един много симпатичен начин. По случай тридесет години от основаването на с. к. „Левски” през идната година ще бъдат изнесени големи спортни тържества в града от името на клуба „Левски”. (ил. 18, 19)

    Оставете Вашият коментар