Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Един век пловдивски футбол!

Публикувано на 21 Oct 2010 от

Ролята на Френския колеж „Св. Августин” за Пловдив и в частност за пловдивския футбол е огромна. Първият футболен клуб в града се формирал именно в колежа. Ала той не бил първият пловдивски клуб.

Това е така, защото „Св. Августин” не бил третиран като пловдивски клуб – а като многонационален. И това било приемано за безспорно.

По същия безспорен начин, в началото на 20-те години било общоприето кой е първият „чисто пловдивски” клуб. Неговото име е „Левски”. Като най-стар пловдивски клуб той бил директно посочван в пресата. Това се случвало само на него – единствен той бил определян от местната преса като първия пловдивски клуб.

Илюстр. 11

Илюстр. 11

(По същото време, например, “Ботев” бил наречен “едно от най-старите дружества в града” (ил. 11). А за друг от най-ранните клубове – “Бенковски”, посочвали, че “съществува от 5-6 години”.)

Назоваването на “Левски” за най-стар пловдивски клуб не срещнало никаква ответна реакция. Нямало нито публично несъгласие в пресата, нито опровержение, нито дискусия. Този факт стоял в рязък контраст с бурните полемики и многобройни спорове из страниците на пловдивската преса, посветени на всякакви футболни въпроси: от препирня дали е имало засада в някой мач до това как следва да се оповестяват мачовете, за да няма неразбрали.

Илюстр. 12

Илюстр. 12

Нещо повече, един деятел се осмелил да назове в пресата своя клуб („Победа”) като „най-силния”. Последвала мигновена реакция (на “Бенковски”) – как смеели от „Победа” да се определят за най-силен клуб, при положение, че не са играли мачове срещу сериозни съперници?! (ил. 12)

 

На фона на бурните препирни за най-разнообразни (и често незначителни) неща из пловдивския футбол, то в началото на 20-те години отсъствала реакция спрямо посочването на “Левски” за най-стар пловдивски клуб. Две са конкретните статии, в които той бил определен по този начин.

“Правда”, 30 ноември 1922г.: “На 29 този месец се основа футболен тим, състоящ се от най-добрите сили на сп. кл. “Ботев” и “Левски” под името “Рекорд”. Целта на новообразувания клуб “Рекорд” е да запази спорта и занапред в града, защото футболът, може да се каже, се е появил най-напред в Пловдив, и след това по другите градове на страната. В своята мощ “Рекорд” ще събуди всички ония клубове, които постепенно са захванали да изчезват. Изключение прави само сп. кл. “Бенковски”, който съществува от 5-6 години и който служи за пример на останалите спортни организации в града.

Футболният тим “Рекорд”, за да стане известен на пловдивчани, реши да предложи едно състезание на най-стария клуб “Левски”, който държеше първенството в града и в цяла Южна България до 17 септември тази година.

Този последният прие състезанието, при условие, че ще им се позволи да си допълнят тима с най-добрите засега играчи на “Ботев”. Това тяхно предложение бе прието от “Рекорд”. Но в навечерието на състезанието, когато афишите бяха дадени да се печатат, “Левски” отказа мача, излагайки няколко несериозни причини.

Илюстр. 13

Илюстр. 13

Илюстр. 14

Илюстр. 14

Илюстр. 15

Илюстр. 15

 

Това даде на “Рекорд” възможността да разбере, че “Левски” не желае да се срещне на игрището с новия футболен тим, да не би да го сполети онази участ, каквато го сполетя на състезанията за първенство на 17 септември тази година с най-сериозния противник “Ботев”. Съобщавайки горното, поканваме всички спортисти и любители на спорта да се произнесат.

П. М.” (ил. 13-15)

Както се вижда, „Рекорд” бил съставен от отцепили се деятели на „Левски” и „Ботев”. Тези хора легитимирали „Левски” като най-стария пловдивски клуб: отправяйки предизвикателство към него именно в качеството му на най-стар клуб.

Тъй като познаваме имената на играчите от „Рекорд”, а и съдейки по инициалите, допускаме, че текстът е писан от Павел Млъчков. Той бил бивш играч на „Левски”, преминал в „Рекорд”, а впоследствие станал играч на „Ботев” и именит деятел на същия клуб.

„Правда”, 8 юни 1923г., под заглавие „За спорта в Пловдив”: „Пловдивските спортни клубове днес се гордеят с големия успех в областта на спорта, постигнат благодарение на неуморния труд, постоянство и разбирателство, свойствени на идеалния спортист. На 3-ий юний те сложиха основите на спортната лига (Пловдивската спортна лига, бел. авт.), която трябва да изиграе обединителна роля за нареждането на всички спортисти под едно знаме. Днес можем вече да верваме, че пловдивските спортни клубове, в лицето на управителния и спортния съвети ще съумеят да поставят спортното дело на онази висота, която да радва самите тях, пловдивските граждани и всеки, който милее за преуспяването на спорта.

И наистина, ние бехме свидетели, в началото на животворната пролет, когато младите спортисти манифестираха откриването на спортния сезон в града. Каква мила гледка представляваха техните колони!

Всички клубове: Св. Августин, Левски, Бар-Кохба, Бенковски, Ботев, България, Караджа, Марица, Победа и Рекорд, облечени в своята цветна униформа дефилираха, водени от музиката на французкия колеж, а след тях гордо се развяваше знамето на най-стария пловдивски спортен клуб Левски.

Илюстр. 16

Илюстр. 16

Нима това спортно тържество не дава основание да верваме, че пловдивската спортна лига ще успее да даде нужния импулс за бързия развой на спорта у нас? Дерзайте, млади спортисти! Вложете вашата младенческа енергия и с упоритост постоянствувайте за изграждането основите на „Българска Спортна Лига”.

Андро.” (ил. 16)

 

Ще насочим вниманието към едно обстоятелство от горната статия. Както се вижда, при изброяването на дефилиращите клубове, “Правда” подредила осемте последни от тях по азбучен ред. Този факт дава основание да се мисли, че щом тези осем клуба не били изредени произволно, а според определен принцип, то и първите два – “Св. Августин” и “Левски”, също не заемали произволно първите две места.

Знаейки, че “Св. Августин” бил общоприет като “първия изобщо” клуб в града, то логично остава “Левски” да е сложен на второ място в качеството си на следващ по време (“първия пловдивски”). Това чисто теоретично допускане бива подкрепено от думите на статията, в която “Левски” директно бил наречен “най-стария пловдивски спортен клуб”.

Както на два пъти прочетохме (ноември 1922г. и юни 1923г.), “Левски” бил директно определен в пресата като “най-стария пловдивски спортен клуб”. Спрямо това публично назоваване на “Левски” за най-стар пловдивски клуб и при двата случая нямало ответна реакция. Нито “Св. Августин”, нито някой измежду другите клубове изразил несъгласие.

Трябва да се има предвид и фактът, че към 1922-23г. пловдивският футбол бил все още прохождащ, а мнозина измежду неговите първооснователи най-вероятно били все още активни като спортисти или деятели.

Всъщност, футболът в Пловдив мъждукал през време на войните 1912-18г. Така че същинският му живот започнал през 1919г. Тоест, личностите и събитията от най-ранното време на пловдивския футбол би трябвало да са помнени и познати през 1922-23г. – тъй като до края на Първата световна война футболният живот не бил толкова богат или разнообразен, та спомените да се смесват.

    Оставете Вашият коментар