Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Един век от първия междуградски мач в България

Публикувано на 09 May 2012 от

На 5 май 2012 г. се навършва важна годишнина за родния футбол. Този ден бележи точно век от изиграването на първия междуградски мач в България.

Тогавашната дата била 22 април 1912 г., преизчислено по нов стил – 5 май 1912 г. На пловдивски терен съперници били отборът на френския колеж „Св. Августин”, посрещнал сборен тим от най-добрите състезатели на София.

Самият клуб „Св. Августин” бил учреден малко по-рано – на 16 март, като това бил и първият му официален („външен”) мач. Дотогава различните класове на колежа играели футболни срещи помежду си. За възникването на клуба „Св. Августин” научаваме от учредителния протокол, възстановен през 1934 г. по спомени на основателите и съхраняващ се днес в „Държавен архив” – Пловдив. (ил. 1-5)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Самият междуградски мач, както и неговият отзвук, са описани в архива на „Св. Августин” със следните слова:

 „5 май 1912 г. първи футболен мач между сборен отбор от най-добрите играчи на 3 софийски гимназии и Софийския университет (предвождан от господата Наумов и Диамандиев) срещу колежа “Св. Августин”, победен на артилерийските казарми.

Генерал Иванов, консулите на Франция, Италия и т.н., присъстваха там, заедно с повече от 3000 зрители, заразени от ентусиазма на играчите, които, предвождани от фанфарите на “Св. Августин” се върнаха в града, където тържествено се честваха победителите-софиянци.

6 май 1912 г. Празникът на Св. Георги изведе колежаните навън, в града, развеждащи софийските футболисти до обед, когато бе определено тяхното заминаване. На гарата те за последен път са приветствани от колежаните. Отец Херман, който предната вечер официално бе изслушал от господин Наумов пречките и спънките в неговото дело, го окуражи отново, поздрави го и го препоръча на господин Илия Бобчев, който би пледирал за каузата на спорта пред своя брат, министъра на Народното просвещение.

Софиянци, очаровани от приема на колежа и от краткия си престой в Пловдив, ни поканиха на всяка цена на един голям мач, който ще се състои на празника на розите (Петровден) – сборен отбор от най-добрите от нас плюс техния елит, първо срещу немците, а после и срещу румънците в един първи по рода си междубалкански мач.

7 май 1912 г. С ентусиазирани писма софийските спортисти (Борис и Никола Шаранкови и др.) искрено благодарят на колежа за топлото посрещане и за този незабравим престой, който се оказва събитие от първостепенна важност за спорта в България, първата решителна крачка, осигуряваща окончателния успех на това дело в страната.

8 май 1912 г. Мачът ентусиазира колежа и града за футбола. Нестор Несторов, изваден по време на мача поради контузия и още същата вечер провъзгласен от отец Жерве за капитан на нашия отбор, е достатъчно възстановил се, за да тренира първия тим при артилерийските казарми във времето, определено за разходки.” („Държавен архив” – Пловдив, фонд 186, опис 1, архивна единица 31. Статията е написана на френски език. Преводът е от Ангел Ангелов, редактор – Любомир Карагитлиев.)

Илюстрация 6

Илюстрация 6

Мачът между „Св. Августин” и сборния софийски тим завършил с убедителна победа на гостите – 5:0! От него доскоро бе известна само една снимка – с отлично качество, тя показва двата тима преди срещата. (ил. 6) На нея можем да идентифицираме и някои от участниците, например Стефан Наумов – в средата на горния ред с костюма – треньор по футбол, следвал в Италия, през 1912 г. е учител по гимнастика в Първа мъжка гимназия София (впоследствие загива при Чаталджа).

Личат още и братята Шаранкови от София – на горния ред, седми от дясно на ляво е защитникът Николай (впоследствие загива в Балканската война) , а на втория ред втори от дясно на ляво е централният нападател Борис.

Съвсем наскоро обаче имахме късмета да попаднем на неизвестни синмки от първия междуградски мач. Щастието ни се усмихна дори толкова, че снимките са не само от игрова обстановка, не само на тях личи добре публиката (напр. дама в бяла рокля с бяло чадърче за предпазване от слънцето) – но по снимките може да се установи и мястото, където мачът се е играл!

Макар архивът да упоменава „артилерийските казарми”, то изглежда, че става дума за грешка – плацът не е на артилерийските казарми, а на друго военно формирование. Тъй или инак, предстои да дадем публичност на тези фотоси – и заедно с това да изкажем надежда, че „игрището” на първия междуградски мач следва днес да почетем с нарочна паметна плоча.

Поне това дължим на онези дръзки първопроходници отпреди век!

    Оставете Вашият коментар