Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Димитър А. Иванов (1887г. – 1935г.)

Публикувано на 30 Dec 2011 от

Онова, което поразявало съвременниците на Димитър Иванов, била пламтящата му любов към българщината. Тя именно го движела и в спортното поле: защото там провиждал духовна лаборатория, съзиждаща добродетелите на българската младеж. За най-ценни сред които намирал родолюбието и въжделеене на национално обединение!

В същата 1923г. Димитър Иванов се наредил и сред създателите на патриотичната младежка организация „Кубрат”. И тъй като обичта към България била за него безкористна и въпрос на воинска чест – той се пазел да стои далеч от изкусителните залитания на заслепения шовинизъм (които понякога надмогвали над обществения дух!).

С нестихващ, пламенен идеализъм се посветил Димитър Иванов на спортното дело. Той именно бил водачът на българската делегация при дебюта в Парижката олимпиада през 1924г. Именно Димитър Иванов бил човекът, който след явното ощетяване на футболния ни тим, се запътил към официалните лица при свършване на мача – за да оттегли подадената минути по-рано от отбора ни контестация. Пред смаяното множество той високо произнесъл, че България иска да печели само на зеления терен и че самата покана към младата ни държава е вече голяма наша победа, както и възможността да блесне пред света несломимия български дух!…
Този жест тъй силно впечатлил съперника – бойкия ирландски тим, че някои от играчите му спонтанно прегърнали българските…

В името на това да е по-полезен за спортното дело, Димитър Иванов за кратко рискувал да се заеме с политика. Избран бил за народен представител от Демократичния сговор, изкарвайки пълен мандат (1927-31г.). През парламентарното си битие успявал (в контраст с господстващите нрави!) да се спогажда и намира общи пътища с повечето от народните представители. Ала това място не било за хора като него… Отвратен от политическата партизанщина и безпринципност, Димитър Иванов решително напуснал това поприще. Макар да не струвало много да намери някъде някое синекурно място, „осребрявайки” действителните и важни свои заслуги към България.
Не! Той се върнал, за да влее още от несломимата си енергия в полза на общественото дело – презирайки удобствата на всякаква кариера. Точно както сторил и с армията…

    Оставете Вашият коментар