Днес, из цяла България се празнува светлата дата 6ти септември - съединението на България. За нас, като пловдивчани, естествено този ден има още по-голямо значение. Не просто защото честваме и деня на Пловдив, но защото именно от нашия град произлизат събитията, довели в последствие до една обединена България.

     Още от началото на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с пропагандиране на обединението чрез множество публикации в пресата и публични демонстрации. Първоначалната идея е съединението да се обяви на 15ти септември, но на 2ри в Панагюрище започва бунт. Той е овладян още същия ден от полицията, но успява да ускори процесите в тогавашните Княжество България и Източна Румелия. Изправени пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани бунтове, а ръководителите на заговора - арестувани, комитетът решава да действа веднага. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив. Тук отрядите трябва да бъдат поставени под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, ръководени от Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Русия отказва категорично. На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съединението е факт ! Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

     Хората, извършили това славно дело заслужават само и единствено уважение и почит. Само можем да мечтаем, сегашните управници на града да имат същата воля и дух за победа. За победа във всяко едно отношение в битката срещу проблемите на града. Осъзнавам, че сравнението между сегашните ни управници и тогавашните е сериозна обида за вторите. За съжаление, болката ми като пловдивчанин ме кара да го правя. Едва ли точно на днешната дата е редно да хвърлям черни краски върху светлия празник. За това няма и да го правя. Само се моля един ден Пловдив да има управници, които можем да сравним с тези от преди 123 години!

Бог да пази Пловдив!