"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

11 май 2013 г. бележи четвърт век от учредяването на Клуба на привържениците на Локомотив Пловдив. Този акт на официално легитимиране на черно-бялата общност има своите дълбоки исторически корени – и те очертават локомотивци сред най-дейните и всеотдайни привърженици в България.

Нашите начинания на „запалянковско” сдружаване датират от края на 20-те години на ХХ век, избуявайки за само две десетилетия в най-многобройната регистрирана общност от привърженици! Пловдивчани на няколко пъти изумяват българската спортна публика с впечатляващи „десанти” за мачове на тима с червено-черно-бели цветове. Тази обич към отбора и популярността му заставили пресата да изкове за клуба умилителното, затрогващо прозвище „пловдивския любимец”. Десетилетия наред то следвало тима, независимо от различните имена, които властта след 1944 г. щяла да му поставя.

През 50-те години локомотивци неизменно изявявали обичта към своя отбор, макар и през 1955 г. той да попаднал сред преизподнята на втора дивизия. Стремейки се да помогнат за завръщането в елита, през 1960 г. привържениците организирали и провели непозволена от властта среща в зала на Централния площад. Тази нечувана за времето дързост можела, по разказа на тогавашния ръководител на спорта в Пловдив, да коства дори жертви… Година по-късно студенти, привърженици на Локомотив, положили основите на неформален клуб на привържениците, а през есента на 1968 г. официален факт бил Клубът „Приятели на Локомотив Пловдив”. Пръв сред извънстоличните подобни клубове, учредяването му било масово посетено, включително и запечатано на кино-лента.

В лоното на такова традиционно през десетилетията сдружаване дошла и 1988 г. През месец май, точно в деня, отбелязал църковния празник на светите равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, бил учреден Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив. Той станал първият фенклуб на български футболен тим – нареждайки се изобщо сред първите неформални, граждански движения, основани в последните години на комунистическия режим.

Било естествено именно пловдивските локомотивци да направят първата крачка – пазейки десетилетния граждански дух на поколения привърженици, следвайки изконните добродетели на общността: всеотдайност, инициатива, усърдие, доблест, вяра, интелигентност, творчество. Все ценности, подклаждали братското чувство между локомотивци – и извисявали Пловдив като духовното средоточие.

В днешните времена, ние сме убедени, че именно в споделените ни идеали и несломима обич към Локомотив се корени десетилетната мощ на нашата общност. Четвърт век след като положихме началото – оставаме горди следовници на традиционните локомотивски ценности – обич към клуба и Града, уверено вървейки по пътя на дълга ни към тях!

*  *  *

Ознаменувайки четвъртвековния юбилей на Клуба на привържениците, бихме искали да споделим три мнения за локомотивци. Те са от трима различни журналисти, в три различни десетилетия, а ценността и авторитетът им намираме за огромни – защото тези слова принадлежат на личности-легенди, безспорно стоящи сред най-уважаваните спортни журналисти за всички времена. Техните думи, погледът им „отвън” към локомотивци, очертават популярността и мощта на черно-бялата общност – заставили пресата години наред да говори за „любимеца на Пловдив”.

Предлагаме тези автентични слова за финал.

В началото на настоящата година екипът на сайта се свърза с Никола Аладжов. Навярно, за по-младите читатели неговото име ще бъде непознато – ала г-н Аладжов е сред най-изявените личности в ръководството на българския футбол през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Можем само да сме горди от факта, че като играч той се състезава и за Локомотив Пловдив (през сезон 1955 година).

Скоро предстои да публикуваме интервюто, което направихме с г-н Аладжов. Сигурни сме, че то ще породи несъмнен интерес, както също и многобройните илюстрации към него. Днешният ни текст обаче има друга насоченост. А именно: в хода на един от разговорите с г-н Аладжов той сподели огорчението си от една невярна информация, на която току-що бе попаднал в пресата.
Става дума за в-к „7 дни спорт” от 22 януари 2013 г. Както г-н Аладжов ни алармира, допусната е била голяма неточност в статията, информираща за кончината на Данаил Николов. Самата статия е неподписана и следователно ангажира редакцията на вестника като цяло.

Уви, опитите на г-н Аладжов за коригиране на тази неточност от страна на вестника се оказали напразни. Ето защо той помоли екипа на сайта за съдействие – така щото да бъде изнесена исторически достоверната информация за Данаил Николов и по този начин се запази неопетнена паметта му.

С оглед на отправената ни молба, свързахме се с Елена Ваташка в качеството й на председател на Сдружението на българските футболни привърженици. Г-жа Ваташка откликна бързо на така получилата се нелепа ситуация, бидейки още повече мотивирана заради факта, че Данаил Николов е бивш председател на Футболния съюз и по този начин съюзът е също засегната страна.
Съвместно с екипа на loko-pd.com бе подготвено писмо, което г-жа Ваташка адресира до редакцията на „7 дни спорт”.

За съжаление и до днес отсъства обратна връзка от страна на вестника. Не бихме искали да съдим прибързано за причините на липсващия отговор, нито е наше право да го сторим. От друга страна, убедени сме, че в случая със сигурност се касае за неумишлена грешка – и по никакъв начин за недобросъвестност от страна на спортния ежедневник.
Ала същевременно намираме за абсолютно неприемливо отсъствието на публично коригиране на допусната неточност. Още повече, когато тя е спрямо покойник…
Заради тези основания, екипът на сайта се чувства длъжен да даде гласност на писмото, изпратено от г-жа Ваташка – и по този начин спомогнем да се съхрани паметта на един уважаван спортен деятел.

* * *

До редакцията на в-к „7 дни спорт”

Уважаеми господа,

На 19 януари 2013 г. почина Данаил Николов, значима и уважавана личност във футболната ни общност – председател на Българската федерация по футбол (1970 г. – 1975 г.), зам.-председател на Левски София (1971 г. – 1978 г.) и председател на Левски София (1981 г. – 1983 г.).

На 22 януари 2013 г. Вашият вестник публикува възпоменателна статия по повод кончината на Данаил Николов. Похвална е инициативата да се зачете паметта на един от уважаваните футболни дейци на България. В статията, обаче, е допусната неточност, чийто характер е дълбок и много смущаващ.
Става дума за това, че Данаил Николов е споменат и като „първият осъден президент на БФФ. … През 1986 г. за нарушаване на социалистическия морал Мобуту е осъден на 18 г. затвор.”

Уважаеми господа, изнесеното категорично не отговаря на истината! Да, действително през 1986 г. е арестуван и впоследствие осъден председателят на БФФ – но това не е Данаил Николов, а Димитър Николов (по прякор „Мобуту” заради визуалната си прилика с нашумелия тогава президент на Заир).

Убедена съм, че допусната неточност е резултат от техническа грешка. Не бих допуснала, че уважаван вестник като „7 дни спорт” не е запознат с факти от такова естество. Още повече, че именно същият вестник (в броя си от 24 септември 2008 г.) публикува статия, разказваща действителната история през 1986 г. – за осъждането на Димитър Николов (Мобту).

Уважаеми господа,
С оглед на описаното, смятам, че е моралът изисква, щото Вашият вестник вземе отношение, поправяйки сторената неточност в статията за Данаил Николов. Това би бил най-справедливият начин, чрез който ще се опази паметта на този коректен и уважаван приживе човек. Същевременно, този жест на извинение би бил дължим и към близките на Данаил Николов, които, наред със скръбта по неговата кончина, са преживели допълнителен удар, прочитайки за „арестуването му и осъждане през 1986 г.”

Вярвайки, че спомената неточност ще бъде коригирана, оставам на Ваше разположение.

С уважение:
Елена Ваташка, председател на Сдружение на българските футболни привърженици.

На 5 януари 2013 г. книгата „Оттук започва любовта”, бе представена в литературното предаване „Преге” на радио „Пловдив”. Негов автор и водещ е известният литературовед, университетски преподавател и общественик – Младен Влашки.

В рубриката „Напълно непознати”, посветена на новите книги, водещият разглежда шест заглавия измежду онези, публикувани през декември 2012 г. Трябва да се каже, че самото попадане на „Оттук започва любовта” в този литературен преглед е вече голям комплимент за нея. Това е така, тъй като споделя компания с произведения на автори като Петър Анастасов, Артър Кларк, Андре Мороа, Александър Грин…

Впрочем, ето как Младен Влашки започва предаването си – и с какви думи представя „Оттук започва любовта”:

„И така, ето ни в първото издание на рубриката за нови книги за 2013 г. Разбира се, че е доста трудно сега да се подберат шест заглавия – какво обилие имаше в декември месец… И изведнъж всичко секна. Но, за щастие, шест заглавия успях да подбера, защото в последните дни на годината излязоха няколко доста интересни книги и започвам веднага с тях двете, защото те са и много пловдивски. Всъщност три са много пловдивски, но последната ще я оставим за накрая.

И така стигам до последната пловдивска книга, наистина нещо много хубаво, заслужава си адмирации. Сега, тука една част от феновете ще кажат „дъ-ръ-ръ-ръ”, обаче работата е следната: Ангел Ангелов и Владимир Владимиров са направили една прекрасна книга за българския футбол. Тя се нарича „Оттук започва любовта. Хроники за пловдивските любимци.”, а, „за пловдивския любимец”, извинявайте.

Веднага казвам кой е издателят: Клубът на привържениците на Локомотив Пловдив. Но този обемист том, 552 страници, в голям формат, и изключително… мисля, че, ако някой трябва да се запознава с историята на българския футбол, това е четивото, което ще го въведе в тази тематика. Прекрасно направено, с дълбок изследователски… не потенциал, ами… наистина, много добре свършена работа, много хубаво оформен том. Така че, отвъд мощните фенски емоции, това е една книга, която наистина трябва да бъде поздравена. Пак казвам, пловдивска книга, пловдивски автори, пловдивски отбор, пловдивска история – абе, Пловдив… така, е нещо по-особено, накратко.

И така, това бяха шестте заглавия в първото издание на „Нови книги”. Надявам се, да… те може да не са чак толкова ефектни, така, както в предходните дни, защото това са наистина тежки, сериозни, хубави заглавия, които претендират по-скоро за част от вечността, отколкото да са част от онези рекламни трикове, с които някои заглавия проблясват и след това изчезват. Но, какво по-хубаво начало за една подобна рубрика от такъв абсолютно стабилен фундамент и аз се радвам, че така започваме новата година.”

Такъв бе начинът, по който бе представена „Оттук започва любовта” в литературното предаване на радио „Пловдив”. Да, изказаните към нея думи са наистина стоплящи – и, вярваме, заслужени. И не толкоз заради авторовите усилия или талант, а най-много поради факта, че книгата е такава, каквато е, защото разказва историите на личности и показва събития, които, с идеализма и доблестта си – предизвикват само възхита!

Накрая, ще споделим връзка към пълния запис на предаването, както и биографична справка от страницата на Пловдивския университет – която по несъмнен начин откроява фигурата и авторитета на Младен Влашки в българските литературоведски среди.

Предаването за книги на Радио Пловдив “Преге”

Повече за гл. ас. Младен Цветанов Влашки

На 7 декември 2012 г. по книжарниците се появи книгата „Оттук започва любовта” – първа част от трилогията „Хроники за пловдивския любимец”. Нейната официална премиера бе на 16 декември 2012 г. Сценарият на организаторите включваше изказвания на различни личности, имали досег с темата на книгата или съдействали за нейната поява. Притиснати от времето обаче, не успяхме да дадем думата на всички предвидени оратори.

Два дни след премиерата бяхме потърсени от Лука Станчев – един от гостите, който трябваше да се изкаже. Той се свърза с нас, желаейки да предостави ръкописа на речта, която така и не успя да произнесе. Чувстваме се длъжни да дадем публичност на неговите думи – чрез което поне малко се реваншираме за осуетената тогава реч.

*  *  *

Лука Станчев е роден през 1936 г. в Пловдив. От дете става привърженик на Спортклуб, още през 1942 г. баща му го води на знаменития мач срещу Македония Скопие. Пряк свидетел е на обединенията и преименуванията на Спортклуб след 1944 г.: „С. П. 45”, „Славия”, „Славия-Ченгелов”, „Торпедо”, „Локомотив”.

До ден днешен се интересува живо от отбора и посещава стадиона в парк „Лаута”.

Професионалният му път е на дългогодишен университетски преподавател по физика.  Наред с това, развива голяма обществена дейност, оглавявайки „Граждански клуб” Пловдив (основан през 1893 г.).

Сред инициаторите е за възстановяване на българските военни гробища край гр. Битоля, за позлатяване купола на църквата „Св. Стефан” в Истанбул и реставриране на целия иконостас, за реставриране паметника на Св. Св. Кирил и Методий и едноименната църква в Пловдив. Действен радетел за възвръщане мощите на Цар Самуил в България.

Съавтор е на филма „Албания – земя на светлосенки”, посветен на българското културно-историческо наследство в Албания и носител на първа награда на Петия  филмов фестивал за културно наследство. През февруари 2011 г. в Народното събрание се открива негова фотоизложба „Българските старини в Албания”.